— Разкарай ми се от стаята! Незабавно! — не издържах аз. — Вижте го, седнал да ми разиграва сценки на ревност. Как смееш изобщо да говориш за отношенията ми с Бентън! Какво знаеш ти? Нищо, Марино. И той е мъртъв, Марино. Мъртъв е от близо година, Марино. А аз не съм мъртва, ти също.
— Е, сега бих предпочел да си мъртва.
— Говориш като Луси, когато беше на десет години.
Той излезе и затръшна вратата толкова силно, че се посипаха люспи боя и полилеят се люшна. Вдигнах слушалката и набрах номера на рецепцията.
— Има ли във фоайето човек на име Джей Тали? — попитах. — Висок, с тъмна коса, млад. Облечен е в светлокафяво кожено яке и дънки.
— Да, видях го, госпожо.
След броени секунди чух гласа и на Тали.
— Марино току-що излезе оттук с гръм и трясък — обясних му аз. — Скрий се, Джей, да не те види. Побеснял е.
— Слиза от асансьора — рече младежът. — И си права. Наистина прилича на луд. Махам се.
Изскочих като тапа от стаята. Хукнах колкото ми крака държат по коридора и надолу по застланото с килим вито стълбище, без да се притеснявам от смутените погледи на добре облечените възпитани хора, които си ходеха бавно и не влизаха в ръкопашни схватки по скъпите парижки хотели. Във фоайето позабавих крачка, поех си дъх и ужасена, видях как Марино замахва към Тали, а двама пикола и портиерът се опитват да ги разтърват. Администраторът на регистратурата трескаво набираше някакъв телефонен номер, вероятно на полицията.
— Недей, Марино — провикнах се властно и се завтекох към него. — Престани, Марино! — сграбчих го за ръката.
Очите му се бяха изцъклили, той целият беше плувнал в пот и добре че не носеше оръжие, понеже нищо чудно да го вкараше в употреба. Държах го за ръката, а Тали говореше нещо на френски и ръкомахаше, очевидно убеждаваше хората наоколо да не се притесняват и че е излишно да викат полиция. Преведох Марино през фоайето, като го държах за ръка, все едно е хлапе, направило голяма пакост. Минахме покрай портиера и скъпите автомобили и излязохме на тротоара, където спрях.
— Съзнаваш ли изобщо какви ги вършиш? — попитах го.
Той изтри лицето си с опакото на ръката. Пуфтеше като парен локомотив. Притесних се да не получи сърдечен пристъп.
— Марино — дръпнах го за ръката. — Чуй ме. Вдетиняваш се. Тали не ти е направил нищо. И аз не съм ти направила нищо.
— Сигурно отстоявам честта на Бентън, понеже него го няма, та да го стори сам — заоправдава се глухо и уморено той.
— Не. Ти всъщност замахваш на Кари Гретхен, на Джойс. Тях искаш да скъсаш от бой, да ги осакатиш, да ги убиеш.
Той въздъхна тежко, сякаш признаваше разгрома си.
— Нима смяташ, че не съзнавам какво правиш? — продължих нахъсано, но тихо.
Хората наподобяваха сенки, които се стрелкаха покрай нас по тротоара. Всичко бе озарено от витрините на магазинчетата и кафенетата, в които беше страшна навалица.
— Искаш да си го изкараш на някого — не мирясвах аз. — Затова го правиш. И какъв е този яд, кажи де? Кари и Джойс са мъртви.
— Добре поне че вие с Луси им видяхте сметката на тия проклетници — разрида се Марино.
— Я не се занасяй, само това оставаше сега — и да ревнеш. — Хванах го отново за ръката и двамата тръгнахме да се разхождаме. — Нямам никаква заслуга за тяхната смърт — рекох му. — Не че щях да му мисля много-много. Но не аз, а Луси натисна спусъка, Марино. И знаеш ли? От това не й олекна особено. Още живее с омразата, още не може да намери покой и бие и стреля наред. Но някой прекрасен ден и тя ще се примири. Както е крайно време да се примириш и ти, Марино. Не се занимавай повече с това.
— Точно с него ли трябваше да го правиш? — попита ме той тихо и измъчено и избърса с ръкав очите си. — Кажи де, докторке? Защо точно с него?
— Смяташ, че никой мъж не е достоен за мен, нали? — рекох му.
Марино се замисли.
— И никоя жена не е достойна за теб. Никоя не може да се сравнява с Дорис. Тежко ти беше, когато тя се разведе с теб, нали? И според мен никоя жена, с която си бил оттогава, не може да се мери с нея. Но сме длъжни да опитваме, Марино. Длъжни сме да живеем.
— Да, и другите ми биха шута. До една. Жените, дето според теб не били достойни за мен.
— Били са ти шута, понеже са жалки въртиопашки.
Той се усмихна в мрака.