37.
Докато ние с Тали вървяхме към кафене „Рюнтс“, парижките улици се пробуждаха за живот. Беше хладно, въздухът ме галеше приятно по лицето, но аз пак бях като на тръни. Защо изобщо дойдох във Франция! Тръгнахме да прекосяваме площад „Опера“ и когато Джей се пресегна и ме хвана за ръката, ми се прииска никога да не съм го срещала.
Пръстите му бяха топли, силни и дълги и аз изобщо не бях очаквала да ме пронижат такава нежност и сладостна тръпка — докато днес следобед се бяхме любили, изобщо не ги бях усетила. Засрамих се от себе си.
— Знай, че това е важно за мен — подхвана той. — Не съм някакъв сваляч въздухар, Кей. Не си падам по връзките за една нощ. Държа да го знаеш.
— Не се влюбвай в мен, Джей — предупредих го аз и погледнах.
От мълчанието му разбрах как се е почувствал от тези думи.
— Не че не държа на теб, Джей.
— Кафенето ще ти хареса много — рече той. — Там ходят ограничен кръг хора. Ще видиш. Всички говорят само френски и ако ти не знаеш езика, ще се наложи да сочиш с пръстче в листа с менюто или да разлистваш речника, а съдържателката ще те вземе на подбив. Одет е много строга, но инак е свястна жена.
Почти не го чувах.
— Ние с нея сме сключили нещо като договор за мирно съвместно съществуване. Ако тя се държи мило с мен, покровителствам заведението. Ако аз съм мил, тя пък ме оставя да я покровителствам.
— Чуй ме — прекъснах го, после приплъзнах длан нагоре по ръката му и се облегнах на него. — Последното, което някога съм искала, е да нараня някого. Не искам да нараня и теб. А вече го сторих.
— Че защо да си ме наранила? Днес следобед беше невероятно.
— Да, беше — съгласих се аз. — Но…
Той спря на тротоара и се взря в очите ми, а хората минаваха и заминаваха и светлините на магазините отпъждаха мрака. От допира му се чувствах жива.
— Не съм те молил да ме обичаш — каза Джей.
— Такива неща не се искат.
Продължихме нататък.
— Знам, Кей, че не ти е било лесно да ми го дадеш — допълни младежът. — Любовта за теб е нещо като върколак. Чудовище, което те хвърля в ужас. И аз те разбирам. Издебвала те е и цял живот те е наранявала.
— Само не ми се прави на психоаналитик. Не се опитвай да ме променяш, Джей.
Хората ни блъскаха, докато минаваха покрай нас. Неколцина тийнейджъри с обици по цялото тяло и боядисана коса ни бутнаха и прихнаха да се смеят. Малка тълпа зяпаше и сочеше жълтия бипланер с почти естествени размери, закачен отстрани на сградата на „Гран Марние“ и рекламиращ изложба на часовници марка „Брайтлинг“. Миришеше на препечени кестени.
— Откакто е починал Бентън, не съм докосвала мъж — споделих аз. — Ето къде се намираш ти в живота ми, Джей.
— Не исках да бъда груб…
— Утре сутринта се качвам на самолета и се прибирам.
— Иска ми се да останеш.
— Имам да върша работа, забрави ли? — напомних му аз.
Гневът подаде глава от скривалището си и когато Тали се опита отново да ме хване за ръка, аз дръпнах пръсти.
— Или може би е по-уместно да кажа, че ще се опитам да се промъкна през иглените уши на властите и да се прибера? — продължих да натяквам аз. — С куфарче, натъпкано с незаконно придобити веществени доказателства. Нали съм си воин на честта, ще си изпълня заповедите, които сама ще си дам, и ако е възможно, ще взема проби за ДНК изследвания. Ще сравня резултатите с ДНК на трупа с неустановена самоличност. Накрая ще докажа, че двамата с убиеца са братя. Междувременно полицията може би ще извади късмет и ще се натъкне на върколак, който се скита по улиците и ще ви изпее всичко за картела на Шандон. И може би две-три жени ще бъдат спасени.
— Защо си толкова озлобена? — попита Джей.
— Озлобена ли? А според теб не трябва ли да съм озлобена?
Завихме и от булевард „Италиен“ тръгнахме по улица „Фавар“.
— Според теб, значи, не трябва да съм ядосана, задето съм пратена тук, за да ви решавам проблемите, и същевременно съм превърната в заложница на нечии кроежи, за които не знам нищичко?
— Жалко, че го възприемаш така.
— Влияем си зле — рекох.
Кафене „Рюнтс“ беше малко и спокойно, с покривки на бели и зелени карета и със зелени чаши. Лампите и полилеят бяха червени. Когато влязохме, Одет правеше на бара коктейл. Поздрави Тали по доста странен начин — разпери отчаяно ръце и взе да му се кара.
— Обвинява ме, че ме е нямало цели два месеца, а сега й се изтърсвам, без да се обадя — преведе ми той.