Надвеси се през тезгяха и я целуна по двете бузи, за да я умилостиви. Кафенето беше пълно, но Одет все пак успя да ни намери хубава ъглова маса, понеже Тали действаше именно така на хората: винаги постигаше каквото иска. Избра червено бургундско, защото се беше сетил как съм му казвала, че обичам най-много това вино, макар и всъщност да не помнех кога точно съм го споделяла с него и дали изобщо съм му го споменавала. Вече не знаех кое е научил по свои си канали и кое съм му казала аз.
— Я да видим — рече Джей и се зачете в листа с менюто. — Препоръчвам ти горещо елзаските специалитети. Какво да си вземем за ордьовър? Салата със сирене грюер — стърган на ренде грюер, който прилича на спагети, върху салата от маруля и домати. Но е засищащо, да знаеш.
— Тогава може би ще поръчам само това — казах, понеже изобщо не ми се ядеше.
Джей бръкна в джоба на якето и извади малка пура и ножче.
— Така намалявам цигарите — обясни ми той. — Ти искаш ли?
— Всички във Франция прекаляват с пушенето. Време е пак да откажа цигарите — казах му аз.
— Много са хубави — допълни Джей и сряза връхчето — Топнати са в захар. Тази марка са с дъх на ванилия, но имам и с мирис на канела и на карамфил. — Той драсна клечка кибрит и я запали. — Аз обаче предпочитам пурите с ухание на ванилия — уточни и издиша дима. — Трябва на всяка цена да опиташ.
Подаде ми пурата.
— Не, благодаря — отказах му аз.
— Изписвам ги от търговец на едро в Маями — продължи младежът, като замахна с пурата и отметна глава, за да издиша отново дима. — Марка „Кожимар“. Не ги бъркай с „Кохимар“, които са чудно хубави, но са нелегални, ако са кубински, а не доминикански. Незаконни най-малко в Съединените щати. Знам го, понеже работя за Службата за борба с контрабандата със спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие. Да, знам си урока, драга ми госпожо.
Вече бе изпил първата чаша вино. Наля си втора и допълни и моята.
— Ако се върна в Щатите, ще пожелаеш ли да се срещнем отново? Какво ще се случи, ако ме преместят, да речем… отново във Вашингтон.
— Не исках да ти причинявам това — отвърнах аз.
Очите му се напълниха със сълзи и той побърза да се извърне.
— Наистина не исках. Аз съм виновна — пророних едва чуто.
— Виновна ли? — възкликна той. — Виновна? Не знаех, че става дума за вина, сякаш някой трябва да носи отговорност. Сякаш сме допуснали грешка. — Надвеси се над масата и се усмихна самодоволно, все едно беше детектив и току-що ме е притиснал с някой хитроумен въпрос. — Виновна била. Виж ти! — повтори замислено и отново издиша дима.
— Ти, Джей, си много силен — отбелязах аз. — Все някой ден ще разбереш…
— Не мога да променя възрастта си — прекъсна ме младежът с тон, накарал околните да се извърнат към нас.
— И, за бога, живееш във Франция.
— Можех да живея и на по-неприятни места.
— Бива те да жонглираш с думите — укорих го аз. — Но животът е по-силен от нас.
— Съжаляваш, нали? — облегна се той пак на стола. — Уж знам толкова много за теб, а виж каква глупост направих!
— Не съм казвала, че си направил глупост.
— Още не си готова, нали?
Вече и аз се разстройвах.
— Няма откъде да знаеш дали съм готова или не — троснах се тъкмо когато келнерката дойде да вземе поръчката и се отдалечи нечуто. — Хвърляш прекалено много усилия да проникнеш в мислите ми, а на своите почти не обръщаш внимание.
— Добре, така да бъде. Не се притеснявай. Занапред няма да се опитвам да предугадя какво чувстваш и си мислиш.
— Виж го ти него, пак ми капризничи — укорих го аз. — Най-после се държиш според възрастта си.
Очите му блеснаха. Аз отпих от виното. Джей вече бе изгълтал и втората чаша.
— И аз заслужавам уважение — каза ми младежът. — Не съм дете. Какво беше днешният следобед, Кей? Социална работа? Благотворителност? Сексуално обучение? Майчински грижи?
— Хайде да не говорим за това тук — предложих аз.
— Или просто си ме използвала — не млъкна той.
— Прекалено стара съм за теб. Говори по-тихо, ако обичаш.
— Стара е майка ми, леля ми. Стара е глухата вдовица, която живее до мен.
Сетих се, че дори не зная адреса на Тали. Нямах домашния му телефон.
— Ставаш стара, когато се държиш наставнически и снизходително, и страхливо — натякна ми Джей и вдигна чашата като за наздравица.