Дори и да знаеха името ми, не го издадоха с нищо — господин Сандърс се изправи и любезно се ръкува с мен.
— Приятно ми е — рече той.
Не си го бях представяла такъв. От описанията на Джо бях останала с впечатлението, че родителите й са някакви тесногръди сухари със строги лица и очи, подлагащи на сурова проверка всичко, изпречило се пред тях. А господин и госпожа Сандърс бяха възпълни и безвкусно облечени, изобщо не приличаха на страшилища. Бяха донемайкъде любезни, да не кажа срамежливи, когато ги попитах за дъщеря им. Джо продължаваше да ме гледа така, сякаш ме молеше за помощ.
— Нали нямате нищо против да поговоря насаме с пациентката? — попитах ги аз.
— Ама, разбира се, поговорете — рече бащата. — Слушай, Джо, лекарите и изпълнявай каквото ти казват — обърна се той някак унило към дъщеря си.
Двамата излязоха и още щом затворих след тях вратата, очите на Джо се напълниха със сълзи. Наведох се и я целунах по бузата.
— Изкара ни ангелите, така да знаеш — казах й.
— Как е Луси? — пророни младата жена и се разрида.
Подадох й хартиени кърпички и тя ги пое с ръка, омотана в тръбичките на системата.
— Не знам. Не знам къде е, Джо. Майка ти и баща ти са й казали, че не си искала да я виждаш и…
Джо поклати глава.
— Знаех си, че ще го направят — простена тя мрачно. — Знаех си. А на мен казаха, че тя не искала да ме вижда. Била много потисната след всичко, което ни се слуги. Не им повярвах. Знам, че няма да го каже за нищо на света. Те обаче са я отпратили и ето че Луси я няма. Сигурно им е повярвала.
— Втълпила си е, че си пострадала заради нея — обясних й аз. — Не е изключено куршумът в крака ти да е от нейния пистолет.
— Моля те, доведи я. Много те моля.
— Имаш ли представа къде би могла да отиде? — поинтересувах се аз. — Къде ходи, когато е разстроена? Дали не се е върнала в Маями?
— Не, там няма да се върне, сигурна съм.
Седнах на стола до леглото и въздъхнах отчаяно.
— Може би е отседнала в някой хотел? Или при приятели? — предположих аз.
— Или е отишла в Ню Йорк — допълни Джо. — В Гринич Вилидж има едно заведение — „Рубифрут“.
— Смяташ, че е отишла в Ню Йорк? — попитах притеснена.
— Съдържателката се казва Ан, преди работеше в полицията — продума с разтреперан глас момичето. — Ох, не знам. Не знам. Плаши ме, когато изчезва така. Вкисне ли се, и престава да мисли.
— Знам. След всичко, което се случи, съвсем е излязла от релси. След няколко дни, Джо, ще те изпишат, ако всичко върви добре — усмихнах й се аз. — Къде искаш да отидеш?
— Не искам да ходя при нашите. Ти ще намериш Луси, нали?
— Искаш ли да дойдеш при мен?
— Майка ми и баща ми са свестни хора — изпелтечи Джо, морфинът вече я хващаше. — Но не ме разбират. Смятат, че… Какво лошо има?…
— Няма нищо лошо — уверих я аз. — Любовта не може да бъде лоша.
Младата жена вече се унасяше от наркозата и аз излязох от стаята. Родителите й чакаха пред вратата. И двамата бяха капнали от умора и тъжни.
— Как е Джо? — попита господин Сандърс.
— Не е много добре — отговорих аз.
Майката се разплака.
— Ваше право е да имате такива разбирания за живота — казах им аз. — Но последното нещо, от което сега се нуждае дъщеря ви, е да й пречите да се вижда с Луси. Не бива да я плашите и потискате излишно. Не бива да потъпквате желанието й за живот.
И двамата не казаха нищо.
— Аз съм леля на Луси — поясних.
— Но вече няма опасност за живота й, нали? — поинтересува се господин Сандърс. — Не можем да й пречим да се среща с когото и да било. Просто се опитваме да правим каквото е най-добро за нея.
— Джо го знае — уверих ги аз. — Тя ви обича.
Не ми казаха „довиждане“, само ме изпроводиха с погледи, докато вървях към асансьора. Веднага щом се прибрах, звъннах в „Рубифрут“ и надвиквайки олелията и състава, който свиреше, помолих да говоря с Ан.
— Луси не е в блестяща форма — обясни ми тя и аз начаса разбрах какво има предвид.
— Нали ще се погрижите за нея? — помолих я.
— Това и правя — рече Ан. — Чакайте малко. Ще я повикам.
— Видях се с Джо — казах, когато Луси пое слушалката.
— О! — отвърна тя, но и това бе достатъчно, за да разбера, че е пияна.
— Луси!
— Сега не ми се говори — каза племенницата ми.
— Джо те обича — рекох й. — Прибирай се.