— Кога се появи детектив Андерсън? — попитах аз.
Вместо да отговори, Руфин включи светлинните табла, които замигаха в горния край на стените.
— Извинявайте, че закъснях. Трябваше да се обадя по телефона. Жена ми е болна — измънка той.
Толкова често се оправдаваше с жена си, та човек оставаше с впечатлението, че тя или е вечно болна, или е хипохондричка, или страда от синдрома на Мюнхаузен, или направо бере душа.
— Доколкото виждам, Рене е решила да не стои тук… — допълни Руфин за Андерсън.
— Рене ли? — прекъсна го Марино. — Не знаех, че сте си толкова близки.
Руфин взе да вади снимките от големите кафяви пликове.
— Кога се появи Андерсън, Чък? — опитах отново.
— Съвсем точно ли? — Той се замисли. — Някъде в и петнайсет.
— В осем и петнайсет ли? — не мирясвах аз.
— Да.
— И ти си я пуснал в моргата, когато всички са били на заседание? — възкликнах аз, а той продължи да реди рентгеновите снимки. — Макар и да си знаел, че в моргата няма да има никого. При всичките тези документи, лични вещи и трупове тук.
— Не беше идвала, затова я поразведох набързо… — рече Руфин. — Пък нали и аз бях тук. Опитвах се да наваксам с броенето на хапчетата.
Говореше за непрекъснато постъпващите лекарства с рецепта, които идваха заедно с повечето трупове. Руфин бе натоварен с изнурителната скучна работа да ги брои и после да ги хвърля на боклука.
— Я, ела да видиш! — възкликна той.
Рентгеновите лъчи под различен ъгъл върху снимката на черепа показваха метални скоби в лявата част на челюстта. Изпъкваха ярко, като шевовете върху бейзболна топка.
— Мъжът от контейнера си е чупил челюстта — отбеляза Руфин. — Това ще помогне да установим самоличността му, нали, доктор Скарпета?
— Да, ако някога изобщо се доберем до старите рентгенови снимки на счупването — потвърдих аз.
— Винаги се натъкваме на едно голямо ако — рече Руфин колкото да ме разсее, понеже знаеше, че е загазил здравата.
Огледах мътните сенки и очертания на синусите и костите и не забелязах други счупвания, деформации или особени белези. Когато обаче се взрях в зъбите, забелязах върху един от кътниците допълнителна издатинка, позната като връх на Карабели. Всички кътници са с четири издатинки. Този тук имаше пета.
— Какво е Карабели? — поинтересува се Марино.
— Някакъв човек. Не знам точно кой — отвърнах и посочих въпросния зъб. — Още един отличителен белег, който наред със счупената челюст може да ни помогне при установяване на самоличността му, стига, разбира се, да се доберем до някакъв документ отпреди смъртта, с който да сравняваме.
— Непрекъснато го казваме, докторке — напомни ми Марино. — Така де, карали са ни хора със стъклени очи, изкуствени крака, пластини в главата, шини върху зъбите, с какво ли не, и пак не сме успявали да установим самоличността им, понеже не са били обявени за безследно изчезнали. Или пък са били обявени, но преди много време и не сме направили връзката. Или не сме открили и една-едничка рентгенова снимка или медицински картон.
— Зъбни пломби тук и тук — посочих аз металните пломби, които светеха в бяло сред смътните очертания на два кътника. — Както личи, грижел се е добре за зъбите си. Ноктите му са старателно изрязани. Хайде да го пренесем на масата. Трябва да бързаме. Състоянието му само ще се влошава.
12.
Очите бяха изпъкнали като на жаба, скалпът и брадата се бяха смъкнали заедно с външния пласт потъмняла кожа. Главата се завъртя безжизнено, от трупа потече малкото останала в него течност, когато аз го вдигнах за раменете, а Руфин го хвана под мишниците. Пренесохме го с триста мъки на масата, докато Марино държеше количката да не мърда.
— А с тези нови маси уж нямаше да сме принудени да ги местим на ръце — изсумтях задъхана аз.
Не всички морги и погребални бюра се бяха сдобили с това нововъведение. И досега се мъчеха с носилките и слагаха труповете на старите колички, а не на нови маси за аутопсии, които ние можехме да изтикаме при мивката. Дотук обаче усилията ни да си щадим кръстовете не се увенчаваха, кажи-речи, с никакъв успех.
— Какво чувам, Чъки Бой? — подхвана Марино. — Искал си да се прехвърлиш при нас, а?
— Кой ти каза? — сепна се Руфин и тутакси се запретна да се брани.