— О, не се и съмнявам — засмя се той и зашляпа по чорапи през застланата с линолеум кухня. — И сигурно трябва да зарежеш всичко и да хукнеш при нея, понеже тя, видите ли, си е наумила да те излапа за обяд, което ще стори, без да й мигне окото, ще те изгълта, намазана с горчица, между две филийки ръжен хляб. — Той грабна слушалката. — Какво? — кресна на горкия човек в другия край на линията. Послуша известно време и рече: — Да. Да бе.
Започнах да ровичкам из шкафовете и намерих смачкана кутия чай „Липтън“ на пакетчета.
— Аз нали съм тук. Защо, по дяволите, не кажете на мен — тросна се възмутен Марино. Пак заслуша, като кръжеше напред-назад. — Така вече става — каза. — Я чакайте малко. Нека я питам. — Затули с длан слушалката и попита през шепот: — Сигурна ли си, че си доктор Скарпета? — После пак заговори с човека на телефона. — Казва, че последния път, когато е проверявала, наистина е била тя — и ми връчи раздразнен слушалката.
— Да, моля? — рекох аз.
— Доктор Скарпета? — попита непознат глас.
— Слушам ви.
— Аз съм Тед Франсиско от Службата за борба с контрабандата със спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие в Маями.
Застинах, сякаш някой бе насочил оръжие към мен.
— Луси ми каза, че капитан Марино вероятно знае къде сте, ако не ви намеря вкъщи. Можете ли да разговаряте с нея?
— Разбира се — уверих го със свито сърце.
— Лельо Кей! — чух гласа й по линията.
— Луси! Какво има? — отвърнах аз. — Добре ли си?
— Не знам дали си чула какво се случи тук…
— Не съм чула нищо — побързах да отговоря, а Марино спря да върши, каквото вършеше, и се вторачи в мен.
— Акцията. Провалихме се, сега не мога да се впускам в подробности, но наистина оплескахме всичко. Наложи се да убия двама от тях. Джо е ранена.
— Майко мила! — простенах аз. — Но е добре, нали?
— Не знам — отвърна тя със спокойствие, което ми се видя ненормално. — Приеха я под чуждо име в болница „Джаксън Мемориал“ и не мога да я чуя. А мен са ме изолирали, понеже се опасяват да не би другите да ни намерят. И да ни отмъстят. Картелът. Знам само, че когато дойде линейката, на Джо й течеше кръв от главата и крака, и беше в безсъзнание.
Луси изобщо не даваше воля на чувствата си. Говореше като робот или като изкуствения интелект в компютрите, чиито програми беше съставяла в началото на своята кариера.
— Аз ще… — подхванах, но агент Франсиско отново взе слушалката.
— Знам, доктор Скарпета, че ще го чуете по новините и исках да се уверя, че сте в течение. И да сте спокойна, че Луси не е пострадала.
— Но само физически — уточних аз.
— Ще ви кажа какво точно ще правим от тук нататък.
— Ще се кача на първия самолет и ще дойда при вас — прекъснах го аз. — Ако се наложи, ще наема частен самолет.
— Бих ви помолил да не го правите — отвърна мъжът. — Нека ви обясня. Бандата е много опасна, Луси и Джо знаят прекалено много за нея, знаят кои са членовете и как въртят далаверите. Броени часове след престрелката пратихме отряд за бързо реагиране в жилищата под прикритие на Луси и Джо, и кучетата откриха бомби под автомобилите и на двете.
Изтеглих един от столовете около кухненската маса на Марино и седнах. Нозете ми се подкосяваха. Не виждах нищо.
— Там ли сте? — попита агентът.
— Да, да.
— Сега, както вероятно се досещате, доктор Скарпета, полицията в Маями ще разследва случая. Но тъй като е много опасно, ще пратим Луси на север, във Вашингтон, където тя да е на сигурно място.
— Благодаря ви, че полагате такива грижи за нея. Бог да ви благослови — простенах аз с глас, който сякаш беше на друг.
— Знам какво ви е — допълни агент Франсиско. — Наистина. Бил съм в Уейкоу.
— Благодаря ви — повторих аз. — А какво ще стане с Джо?
— Ще я прехвърлим час по-скоро в друга болница на хиляди километри оттук.
— Защо не я докарате в Медицинския колеж на Вирджиния? — предложих аз.
— Не съм в течение…
— Както вероятно знаете, майка й и баща й живеят в Ричмънд, но което е по-важно, болницата към колежа е много добра, а и аз преподавам в него. Ако я докарате тук, лично ще се погрижа всичко да е наред.
Той се подвоуми, сетне рече:
— Благодаря ви. Ще го имам предвид и ще го предам на прекия й началник.
После затвори, а аз продължих да гледам вторачено телефона.
— Какво? — попита Марино.