Заех се да разрязвам с пилата черепа с множеството фрактури и рани, нанесени със силни удари с някакъв предмет, който не можех да разпозная. Във въздуха от костта се вдигна топъл прашец.
26.
Рано следобед пътищата се поразмразиха и на работа започнаха да пристигат и други прилежни учени от Института по съдебна медицина, изостанали безнадеждно с графика. Реших да пообиколя, понеже не ме свърташе на едно място.
Най-напред се отбих в Биологичния отдел, помещение с площ сто квадратни метра, където достъп имаха малцина, снабдени с електронни карти за ключалките. Тук никой не идваше колкото да побъбри. Всички минаваха по коридора, само поглеждаха съсредоточените учени в бели престилки зад стъклото и рядко се доближаваха.
Натиснах звънеца, за да видя дали Джейми Кун се е явил на работа.
— Чакайте да го намеря — провикна се някой.
Още щом отвори вратата, Кун ми връчи дълга бяла престилка, ръкавици и маска. Заразите бяха пръв праг на ДНК, особено в помещение, където всяка пинцетка, микротом, ръкавица, хладилник и дори химикалката, с която сътрудниците надписваха етикетите, можеха да бъдат оспорени в съда. Тук се държеше на стерилизацията не по-малко, отколкото в операционните в болниците.
— Неприятно ми е, Джейми, но нямам друг избор — рекох му аз.
— Все това повтаряш — отвърна той. — Влизай.
Трябваше да минем през още три врати и пред всяка висяха нови престилки, та да е сигурно, че не си пренесъл нещо от едното помещение в другото.
Лабораторията на изследователите представляваше огромна, ярко осветена стая с черни плотове, компютри, ванички и контейнери. На всяко работно място бяха подредени минерално масло, пипети, полипропиленови епруветки и поставки за тях. Реагентите, или веществата за реакциите, се произвеждаха в големи количества с методите на молекулярната биология. Всеки получаваше номер за разпознаване и биваше съхраняван в малки количества, отделно от химикалите за обща употреба.
За да няма замърсяване, сътрудниците прилагаха стерилизация, топлинна денатурализация, ензимна обработка, повторен анализ, филтриране, облъчване с ултравиолетови лъчи и йодид, контролни групи и образци, взети от здрави доброволци. Ако нищо не помагаше, ученият просто преставаше да обработва дадени образци и проби и след няколко месеца опитваше отново. Или не опитваше.
Благодарение на полимеразната верижна реакция сега резултатите от ДНК пробите се получаваха не за няколко седмици, а за броени дни, понякога в рамките и на един-единствен ден. Стига, разбира се, да имаше клетъчна тъкан, с която да се провеждат изследванията, а в случая с белезникавите косми по мъжа с неустановена самоличност такава тъкан не бяхме намерили.
— Лошо, лошо! — завайках се аз. — Май намерих още от тези косми. Този път по тялото на жената, убита снощи в „Куик Кеъри“.
— Я чакай! — възкликна Кун. — Добре ли те чух? Космите по дрехите на Мъжа от контейнера са същите, както космите по нея?
— Както изглежда, да. Затова и бързам.
— И аз на твое място щях да бързам — съгласи се подчиненият ми. — Защото космите не са нито от куче, нито от котка. Не са от животно. Човешки са.
— Изключено! — ахнах аз.
— Вярваш, не вярваш, това е положението.
Кун беше възслаб младеж, известен с това, че малко неща бяха в състояние да го развълнуват. Не помнех кога за последен път съм го виждала с блеснали очи.
— Тънки, без пигмент, зачатъчни — допълни той. — Като на новородено. Реших, че това приятелче сигурно има вкъщи бебе. Но сега втори случай! И същите косми по убитата жена?
— Косата на новородените не е дълга цяла педя — възразих аз. — А космите, които събрах от трупа, са към петнайсетина-двайсет сантиметра.
— Дали пък в Белгия пеленачетата не са с по-дълги коси? — отбеляза той сухо.
— Нека първо поговорим за мъжа с неустановена самоличност от контейнера. Защо целият е в бебешки косми? — попитах аз. — Дори и да си има малко дете. И дори да се срещат пеленачета с такава дълга коса?
— Не всички косми са толкова дълги. Някои са съвсем късички. Все едно се е бръснал.
— А със сила ли са откъснати? — поинтересувах се аз.
— Не открих корени с фоликуларна тъкан, повечето са с корени като луковичка, както космите, които падат от само себе си. Затова и нямам тъкан, която да изследвам за ДНК.