Фърн целуна силно детето и го прегърна бързо и пламенно.
— Ти си безсрамен ласкател. Надявам се, че съпругата ти ще бъде красива като принцеса, а всичките ти деца — малки ангелчета. А сега тичай в леглото. Обещавам ти, че утре ще ти разкажа всичко за партито.
— Момчетата не обичат партита — съобщи Уилиям Хенри тържествено, — но ще слушам, щом ти желаеш.
— Изчезвай! — извика Джордж. — Това е рандолфското у него — усмихна се гордо бащата. — Изглежда, че нищо не можем да направим.
— Не променяйте нищо — отговори Фърн. — Упоритостта му може да подлуди съпругата му, но ще я накара да го обича още повече.
— Да — съгласи се Роуз меко, като гледаше с грейнали очи съпруга и сина си, когато излизаха от стаята.
— Трудно е да си представя, че и Медисън някога е бил толкова малък — каза Фърн почти на себе си.
— Също и Джордж — съгласи се Роуз. Тя излезе от стаята, но като че ли се сети изведнъж за нещо и се върна след секунди с една снимка. — Може да ти е интересно да я видиш. — Тя подаде на Фърн снимката на семейство Рандолф. Можеш ли да познаеш Медисън?
Сякаш ръководени от невидим пръст, очите на Фърн се спряха веднага на високото, слабо момче от лявата страна на Джордж.
— Бил е шестнадесетгодишен — каза Роуз.
— Изглежда толкова млад — каза Фърн, — незасегнат от нищо грубо или жестоко.
— Напротив, още тогава го е изпитал — каза Роуз. — Баща му е направил живота му ужасен. Медисън няма да ти каже, но аз ще го направя. — Тя посочи Уилиям Хенри Рандолф. — Погледни го. Трябва да е бил най-красивият мъж на света, този тип мъж, за когото жените могат само да мечтаят.
— Нищо чудно, че Джордж и Медисън са толкова красиви — каза Фърн, — но не толкова, колкото е бил баща им.
— Няма да ти разказвам за нещата, които е причинил на момчетата — каза Роуз. — Той трябва да е бил най-жестокият и злобен човек, живял някога. Знаеше ли, че Медисън е роден в деня на Свети Валентин?
Фърн поклати глава.
— Джордж ми разказа, че баща им му се е подигравал заради това, дразнил го е и го е тормозил, докато момчето се отказало да празнува рождения си ден. Когато помолил да го изпратят в училище, баща им го затворил вкъщи.
— Как е можел да постъпи така?
— И с останалите момчета се е отнесъл също така жестоко, но аз не ти разказвам всичко това, за да те карам да изпитваш съжаление към тях или гняв към баща им. Само искам да разбереш защо Медисън може да срещне някои затруднения, когато изразява любовта си, дори може да му бъде трудно да повярва в твоята.
— Аз… ние…
— Не те моля да ми казваш нищо — увери я Роуз, — но не мога да не забележа, че отношенията ви се обтегнаха, особено откакто пристигнаха госпожица Брус и брат й.
— Не…
— Освен това Медисън все още не си е отговорил на няколко въпроса, от които не най-маловажен е този, дали желае отново да стане част от семейството.
— Но аз си мислех… той и Джордж…
— Джордж не представлява цялото семейство. Хен все още не му е простил, Монти и Джеф — също.
— Ами останалите?
— Тайлър и Зак са били прекалено малки, за да си спомнят нещо.
— Но какво общо имам аз с това?
— Ти си се държала с Медисън толкова безмилостно, колкото и всеки друг, а може би и още повече. Не че те упреквам — каза Роуз, когато Фърн се изчерви от смущение. — Обстоятелствата са били против вас и е избухнал конфликт, но това приключи вече. Медисън е на кръстопът. Решенията, които сега вземе, ще определят останалата част от живота му. Той се нуждае много от някой, който да може да го приема какъвто е, без всякакви резерви. Не мисля, че досега му се е случвало да изпадне в такава ситуация.
— Сигурна съм, че госпожица Брус го приема безрезервно — Фърн се засрами от думите си. Прозвучаха злобно и дребнаво.
— Може би, но не одобрението на госпожица Брус търси той. Ако беше така, сигурно нямаше да напусне Бостън.
Фърн никога не беше разсъждавала така. Винаги беше предполагала, че той е напуснал Бостън против волята си, че нямаше търпение да се върне и да забрави, че някога е съществувал Канзас.
— Не знам дали трябваше да ти казвам това — продължи Роуз, — но Медисън ти купи тази рокля, също и синята. Беше предположил, че сигурно нямаш какво да облечеш за партито и може да не отидеш.
По тялото на Фърн премина гневна тръпка. Отново бе предадена. Отново я бяха измамили. Това беше още едно доказателство, че Медисън винаги иска да налага своето.
— Но той ме предупреди да не настоявам да обличаш която и да било от двете. Каза още, че би те завел и в панталони, но само да не се отказваш да отидеш.