Фърн се опита да се измъкне, но Дъг Маккой стискаше ръката й като в менгеме. Медисън стоеше до нея, а хората се качваха по стълбите зад нея. Беше като в капан. Протегна ръката си инстинктивно към Медисън и усети, че част от напрежението я напусна, когато силните му пръсти се сключиха около нейните.
— Върви напред — прошепна той. — Това е върховният ти момент, наслаждавай му се.
Фърн се опита да си внуши, че е принцеса, водена към трона й, но се почувства повече като затворник, заведен пред съдия, който щеше да я наругае дори само за това, че се беше помислила за красива. Гостите бяха съдебни заседатели, чакащи да я осъдят.
Премина през вратата и се оказа пред стотици очи, обърнати към нея. Поиска да избяга от залата, но усети на кръста си ръката на Медисън, която я тласкаше напред и й припомняше, че той е там, до нея. Забеляза също и Роуз, която й се усмихваше сияйно, за да я насърчи. След като получи подкрепа от двамата, Фърн пристъпи в кръга от светлина.
Няколко мъже се втренчиха в нея и челюстите им увиснаха от зашеметяващата изненада, други двама я загледаха любопитно, очевидно не можеха да я познаят, но в погледите на всички от тях тя прочете оценка за безспорната й женска хубост.
В очите на жените видя нещо друго. Погледът й се спря на Бети Луис, която я гледаше завистливо — сякаш бяха на същата детска забава преди години, но сега двете бяха разменили местата си. Завист се четеше и в очите на другите жени, които я гледаха така, сякаш беше направила нещо нередно.
Фърн разбра, че това беше завист на жени, страхуващи се, че могат да бъдат засенчени и забравени. Разбираше ги, но не изпита никакво съчувствие. Всички те я бяха карали да се чувства по същия начин толкова много пъти! Сега я гледаха така, сякаш беше задушаващ облак. Пръстите на Медисън се стегнаха около китката й, а Роуз се оглеждаше наоколо, отвратена от студенината на жените. За свое голямо изумление Фърн видя Саманта Брус да си проправя път през тълпата в нейна посока. Не можеше да разбере как някой би могъл да я помисли за красива, след като видеше Саманта. Тя беше поразителна и Фърн се изненада, че хората дори си бяха направили труда да обърнат внимание на нейното пристигане. Как би могъл да си помисли някой, че тя можеше да съперничи на такова великолепно създание.
— Толкова се радвам, че си тук — каза Саманта, като се приближи и я обхвана през кръста. — Толкова е хубаво да видиш още едно познато лице. Двамата с Фреди разчитаме на теб да ни запознаеш с приятелите си.
— Сигурна съм, че могат да се представят и сами — отвърна Фърн, затруднена да разпознае по-голямата част от мъжете в официалните им дрехи. Зачуди се колко ли момичета желаеха да се запознаят със Саманта. Повечето от връстничките й бяха омъжени и сега се бяха вкопчили в съпрузите си, сякаш щяха да отлетят, ако не ги държаха здраво.
— И аз съм сигурна в това — каза Саманта, — но винаги е от полза да те ръководи някой, на когото имаш доверие.
Фърн реши, че ако някой заслужаваше място в рая, това беше Саманта Брус. Закле се, че никога повече нямаше да ревнува от нея, да таи злобна мисъл и да й завижда за красотата, богатството или каквото и да било.
С изключение на Медисън! Благодарността й не се простираше чак толкова далеч.
— Това е чудесна рокля, скъпа — каза Роуз, която се беше приближила. — Прекрасно отива на цвета на кожата ти.
— Наистина й отива — каза Фреди, като се приближи. — Надявам се, че ще кажеш на Саманта името на магазина. Тя няма предимството на тена ти и трябва да бъде много предпазлива, за да не изглежда безцветна.
Докато се преместваха към главния салон, Фърн се почувства обвита в пашкул от защитна топлина; щитът беше толкова плътен, че нищо не беше в състояние да я уязви. С Роуз и Саманта от двете си страни и Медисън, Джордж и Фреди плътно зад нея тя наистина изглеждаше като принцеса, която влизаше в двореца си.
Това чувство ставаше все по-силно с напредването на вечерта. Всички искаха да се запознаят с брата и сестрата Брус, а омъжените жени — да разговарят с Роуз, което предполагаше — и с Фърн. Тази ситуация беше колкото ужасяваща за Фърн, толкова и досадна за тях. Жените искаха да се запознаят и с Медисън, разбира се. Всички те го бяха виждали и слушали за него. Знаеха, че е богат бостънски адвокат, който почти беше доказал, че брат му не беше убил Трой Спраул.