— Бихте ли желали да ни водите на първия танц? — госпожа Маккой попита Медисън.
— Ще трябва да му намерите друга партньорка — каза Фърн. — Аз не умея да танцувам.
— Роуз беше единствената жена в залата, с която Фърн би желала да танцува Медисън, но в нейното състояние би било немислимо. Значи оставаха младите жени на Абилийн или Саманта, което не беше лесен избор за Фърн, докато не си спомни за топлотата в поздрава на бостънската красавица.
— Защо не поканиш Саманта? — попита тя. — Можете да ни покажете какво се танцува в Бостън.
Медисън се опита да се възпротиви, но Саманта прие без колебание. Като си проби път в навалицата до Фреди, Фърн каза:
— Ако успеем да намерим стая, където никой не може да ни види, ще ме научиш ли да танцувам?
— Наистина ли не умееш? — попита Фреди.
— Не умея. Бях глупава да откажа на Медисън да ме научи, когато ми предлагаше.
— Защо не опитате на страничната веранда — предложи Роуз. — Може би ще бъде по-добре, отколкото в стая.
— Фърн понечи да каже, че никой не би заподозрял някой мъж да върши нещо неприлично с нея, но се въздържа. Както казваше Медисън, тя винаги се подценяваше. Щом като мъж като Медисън с такъв голям избор от жени можеше да обикне нея, сигурно беше хубава, а може би и достатъчно хубава, за да съблазни светски мъж като Фреди.
Много скоро Фърн разбра, че не беше трудно да се научи да танцува, но трябваше да се съсредоточи върху стъпките си, а не да мисли за това, което можеха да правят вътре Медисън и Саманта.
— Трябва да научиш стъпките толкова добре, че да можеш да ги изпълняваш, без да се замисляш — каза Фреди. — Това ще ти позволи да водиш разговор с партньора си.
— Човек непрекъснато трябва да се упражнява да танцува — каза Фърн, като се зачуди как някой можеше да говори и да танцува едновременно. Все едно да я накарат да води разговор, докато връзваше теле с въже. Можеше да извиква команди, но това не може да се нарече разговор.
— Ние започваме да се учим от ранна възраст — обясни Фреди. — Умението да танцуваш е много важно условие да се появиш в обществото.
— Ние не ходим на танци повече от един-два пъти в годината. Е, в баровете може да се танцува всеки ден, но порядъчни жени не ходят там — добави Фърн.
— При нас всяка седмица се устройват танцови увеселения.
— Защо е необходимо? Не ви ли омръзва да танцувате с едни и същи хора?
— Не, защото се съобразяваме със строгите правила — не можеш да танцуваш с някого повече от два пъти за една вечер — обясни Фреди.
— Ако харесваш партньора си, защо не?
— Защото това би означавало, че проявяваш сериозен интерес. Един млад мъж трябва да разговаря с бащата на младата дама, за да получи правото да покаже такова внимание към нея.
— Искаш да кажеш, че би трябвало да разговаряш с баща ми, преди да можеш да танцуваш с мен три пъти?
— Да.
— Но той е мъртъв.
— Тогава би трябвало да разговарям с настойника ти.
Фърн реши, че трябва да е ужасно трудно да се живее в Бостън, ако трябваше да се иска разрешение за нещо толкова просто като танцуването. Не знаеше как Медисън се справяше. Той никога не искаше нечие позволение, за да направи нещо. Сигурно е причинявал голям смут сред настойниците при всяко свое появяване.
— Мисля, че вече се оправяш със стъпките — каза Фреди, когато усети, че Фърн става по-уверена.
— Ако не започне друг танц — отговори тя и двамата се върнаха в залата.
Почти съжали, че не беше останала навън. Медисън и Саманта още танцуваха, този път — в центъра на залата. Всички бяха спрели, за да ги наблюдават. Бяха толкова елегантна двойка! Фърн знаеше, че никога нямаше да се научи да танцува така, дори и да се упражнява на верандата до края на живота си. А още по-лошото беше, че те, изглежда, се забавляваха чудесно — разговаряха, смееха се, явно тя и Фреди изобщо не им липсваха.
Изпита желание да се измъкне, но се овладя. Не трябваше да бяга! Медисън беше казал, че я обича, и тя трябваше да повярва, че е истина дори когато държеше друга жена в ръцете си.
Но беше много трудно.
След като завърши първия танц с Медисън, Фърн усети, че част от напрежението освободи мускулите й. Беше допуснала грешки, но те не бяха сериозни.
— Можеш ли да разговаряш сега? — попита Медисън.
— Само с кратки изречения — тя му отправи тревожна усмивка.
— Предпочитам да ме гледаш.
Фърн вдигна очи, за да го погледне, но веднага направи погрешна стъпка.
— По-добре ще е да наблюдавам краката си, а теб мога да те гледам утре.
Но тя продължи да го поглежда. Сега вече разбираше защо понякога Роуз седеше мълчаливо и просто наблюдаваше Джордж. Дори и да гледаше Медисън всеки ден непрекъснато до края на живота си, никога нямаше да му се нагледа. А тази вечер тя най-после откри нещо друго зад красивото лице, арогантната усмивка и огромното самочувствие.