— Виждал ли си някога да умре крава от тексаска треска? — Сам Белтън попита Медисън.
— По друг повод съм в града и не ми е работа да прекарвам времето си в издирване на умиращи крави.
— Кравата започва да си извива гърба и да отпуска глава и уши — продължи Белтън, сякаш не бе доловил досадата в гласа на Медисън. Очите му заблестяха, защото можеше да говори на любимата си тема. — Започва да гледа втренчено и да залита от слабост. Температурата й се повишава и животното не иска да приема храна. Пулсът е учестен и слаб, а дишането — трудно. Дъхът става зловонен, а урината — тъмна и кървава. Някои изпадат в подобна на кома летаргия и отказват да се движат, други пощуряват и започват да мятат главите си толкова буйно, че чупят рогата си.
— Не се занимавам с отглеждането на крави и затова е безполезно да се опитваш да ме плашиш. Защо не разговаряш с брат ми Джордж?
— Опитвал съм, но той продължава да си води стадата в Абилийн.
— Предполагам тогава, че твоите съграждани продължават да го посрещат радушно, когато се връща всяка година.
— Е, той няма да води добитък тук много дълго, защото аз организирам гражданите — заяви Сам, а лицето му застина в ледено изражение. — Ще помолим губернатора да наложи карантина. Искаме да се отървем от тексаския добитък. Имаме намерението да направим този град безопасен за фермерите, за добитъка и семействата им.
— Намирам идеята за чудесна.
— Ти си съгласен с мен? — възкликна Белтън, изненадан от отговора на Медисън.
— Естествено. Все някой трябва да държи бизнеса с рогатия добитък. Освен това земята около Абилийн става твърде населена. Джордж вече е решил през следващия сезон да доставя добитък от Елсуърт. А сега ме извинете, партньорката ми за танци ме очаква.
Пламъчето в очите на Белтън потрепна и намаля, когато той проследи погледа на Медисън и видя Фърн да танцува с един каубой.
— Това наистина ли е дъщерята на Бейкър Спраул? — попита той, а пламъчето се беше превърнало в тъмен блясък.
— Да, това е Фърн Спраул — потвърди Медисън.
— Каква изненада! И всичко това е било скрито под отвратителен овчи елек!
— Не беше скрито — отвърна Медисън. — Просто хората не можеха да го видят.
— Е, по-добре тексасците да преброят дните си в Абилийн.
— Намери си някой друг да му четеш лекции — каза Медисън, като се обърна. — Вече ми разказа достатъчно. — „Дори предостатъчно“ — довърши мислено.
Докато Медисън приключваше разговора си със Сам Белтън, друг каубой покани Фърн. Когато танцът свърши, Фърн се огледа за Медисън, но той бе изчезнал.
Тя се напрегна доста, за да не покаже разочарованието си. Беше танцувала с всеки, който я поканеше, но се отегчи да бъде красавицата на бала. Искаше да бъде в сянка и да е заедно с Медисън. Беше уморена, краката я боляха. Беше доволна от успеха си, но беше направила всичко това заради Медисън, не заради себе си. Ако него го нямаше тук, за да му се радва, не беше нужно да приема всяка покана за танц и от време на време щеше да дава почивка на краката си.
Още двама мъже я поканиха да танцуват, но тя им отказа.
— Изтощена съм — призна тя. — Това е по-тежко и от връзване на теле.
— Тогава ще ти донеса нещо за пиене — предложи единият.
— А аз — нещо за ядене — каза другият и двамата изчезнаха, като оставиха Фърн да търси Медисън. Видя Роуз и Джордж да разговарят с госпожа Маккой. Не виждаше Саманта в този момент, но Фреди танцуваше с по-малката сестра на Бети Луис — факт, който, изглежда, не радваше Бети толкова, колкото сестра й.
Когато забеляза Сам Белтън, си помисли, че той вероятно знаеше къде беше отишъл Медисън. Проправи си път до него.
— Извинете — каза тя, — но случайно да сте видели някъде тръгна Медисън Рандолф, след като се разделихте?
Фърн си помисли, че да бъдеш красива също си има своите недостатъци и един от тях беше, че я гледаха втренчено непознати. Това я смущаваше, чувстваше се така, сякаш беше обществена собственост.
— Мисля, че мина оттам — каза Белтън, като посочи един коридор, който водеше към вътрешността на къщата.
В погледа и в гласа на мъжа имаше нещо, което накара Фърн да потрепери.
Пайк беше казал, че той живее в Топика и щеше да остане в Абилийн само докато намереше някой да поеме работата на Трой.