— Не знам какво мисли мис Брус по въпроса и не ме интересува какво правят в Бостън, но тук, в Канзас, не приемаме за нормално мъж, който се кълне в любов на една жена, само няколко минути след това да се целува с предишната си приятелка. Без съмнение, това ни настройва един срещу друг, но такива са фактите.
— Изглежда това те притеснява? Наистина ли мислиш, че обичам Саманта.
— Видях те да я целуваш. Чух те да й казваш, че я обичаш. Защо да не повярвам?
— Защото ти казах, че обичам теб. Предложих ти да се омъжиш за мен.
— И аз ти повярвах с цялата си глупост.
— Ние със Саманта сме приятели. Познаваме се от деца.
— Но това не означава, че трябва да я целуваш. Пайк и Рийд също са ми приятели, но аз не се държа така с тях. Ще ме сметнат за луда.
— Искаш ли да знаеш какво правихме в тази стая?
— Вече знам.
— Само си мислиш, че знаеш.
— Може би не си я целунал.
— Напротив.
— Сигурно не си й казал, че я обичаш.
— Не си спомням! Тогава не вярвам да си спомниш, че ми каза, че ме обичаш.
— Мисля, че си спомням всяка дума, която съм ти казала.
Опита се да я омилостиви, да я накара да разбере, че означава много за него. Тя искаше да му повярва, но не можеше. Не можеше да се освободи от прегръдката му, но не смееше да го погледне в очите, в които се четеше искреност. Не знаеше как би могъл да лъже толкова убедително. Сигурно адвокатската практика го е превърнала в изкусен лъжец.
— Говорихме със Саманта за теб.
— И ти си толкова влюбен в мен, че целуваш друга. И го правиш с първата видяна жена, която по една случайност е красивата мис Брус.
— Казах й, че съм ти предложил брак, но съм притеснен как ще възприемеш живота в Бостън.
— Вероятно си мислиш, че ще нося панталон и елече от агнешка кожа на твоите забавни партита. Това би те смутило, нали? Мога да си представя какво ще кажат приятелите ти: „Не разбирам какво е харесал Медисън в тази жена. Нейното място е в някоя кръчма, а не в салон за гости.“
— Казах й, че ще ти бъде много скучно без приятели.
— Не очакваш такава дивачка като мен да има приятели, особено пък в Бостън. Може би ще ми доведеш някой бизон или прерийно куче да ми прави компания. Само да не е гърмяща змия, защото прекалено много ще ми напомня за теб.
— Тя каза, че ще й бъде приятно да те запознае с приятелите си, и се надява, че няма да скучаеш, докато аз съм зает.
Гневът на Фърн се уталожи.
— Защо трябва да го прави? Тя е влюбена в теб.
— Не ставай глупава. Саманта ми е като сестра. Още си спомням първият път, когато посетих Фреди. Тя беше шест-седем годишна.
— Няма значение на колко години е била тогава. Тя е влюбена в теб сега.
— Но аз по никакъв начин не съм допринесъл за това.
Гневът й отлетя като балон.
— Не е било задължително. На жените малко им трябва, за да се влюбят. Аз се влюбих в теб още когато си мислех, че си най-отвратителният надут мошеник на земята.
— Тогава все още ме обичаш.
Той се притисна толкова силно към нея, че тя се съмняваше дали ще може да си поеме дъх.
— Казах, че съм се влюбила, но това не значи, че все още съм.
— Толкова си упорита, че нищо не може да те накара да промениш мнението си.
По дяволите, не трябваше да му позволява да фамилиарничи с нея.
— Без съмнение, ти си най-напереният противен… Медисън затвори устата й с целувка.
— Мисля, че се влюбих в теб в деня, когато ти яхна коня си и препусна към полето. И оттогава не съм променял решението си.
Фърн почувства, че се предава.
— Тогава защо целуна Саманта? Защо й каза, че я обичаш?
— Аз наистина я обичам. Обичам цялото й семейство. Те имаха смелостта да приютят едно момче от Юга по време на войната. Платиха обучението ми, приеха ме като член на семейството. Винаги ще ги обичам, но това не означава, че искам да се оженя за нея. Тя ми е като сестра.
— Но тя не те обича като брат.
— Откъде знаеш? Тя ли ти каза?
— Не. Роуз е разбрала това още първата вечер.
Той я погледна смаян.
— Нищо не знам. Защо не ми е казала?
— Никога не би ти казала, особено след като знае, че обичаш друга.
Видя в очите му съжаление. Не би искал да наранява Саманта, но неволно го бе сторил. Фърн не можеше да се съмнява в искреността на думите му и това я накара да се засрами от себе си. Трябвало е да разбере много по-рано, че не лъже. Не го интересуваше какво мислят хората за него. Ако не подценяваше себе си и любовта му, би могла да го разбере. Никога не беше я лъгал, тя беше лъгала себе си през цялото време. Съмненията й изчезнаха като песъчинка в морето. Обичаше го безкрайно, завинаги и трябваше да му вярва, да повярва и на собствените си чувства.