— Съжалявам, ако съм наранил Саманта, не съм го искал, но аз те обичам и искам да се омъжиш за мен.
— Сигурен ли си? — попита тя по-меко.
— Никога в живота си не съм бил по-сигурен. Подлуди ме до такава степен, че дори отидох за съвет при Уилиям Хенри.
— Какво? — радостна нотка трепна в гласа й.
— Отидох да търся Роуз да я попитам как да спечеля благоразположението ти, но не я намерих.
Фърн изтрезня моментално от замайването.
— Все още не съм сигурна, но мисля, че ще се науча да те дарявам с любов. Има още нещо, не знам дали искам да имам деца.
— Заради това, което се е случило с майка ти ли?
Тя само кимна с глава.
Медисън я притисна още по-силно към себе си.
— Ще те заведа при най-добрите лекари в Ню Йорк, можем да отидем дори в Европа, ако искаш, но няма да предприемаме нищо, ако нямаш желание. Имам очарователен малък племенник и петима братя, така че няма опасност фамилията ми да остане без потомство.
— Сигурен ли си, че няма да ти е мъчно, ако нямаш собствени деца?
— Не знам, но мисля, че ти ще ми липсваш повече. — Той я целуна по носа. — Искам да се грижа за теб.
— Остава другият проблем.
Настъпи мълчание.
— Какво, според теб, трябва да направим, за да го разрешим?
— Не мислиш, че би могъл да се ожениш без… без…
— Искам да бъдеш моя жена. Фърн, без значение каква си.
Въпреки уверенията му, идеята за платоническа любов едва ли щеше да му допадне. Той щеше да опита, може би щеше да успее, но това нямаше да трае дълго и бракът им щеше да се разруши, което нямаше да понесе. Сега цялото й тяло трепереше от продължителния допир до неговото. Искаше да го прегърне и да го целуне, но се чувстваше раздвоена между две сили — разумът й казваше, че подобна близост ще й причини болка, тялото й очакваше, че Медисън ще й даде нещо ново и вълнуващо.
— Мисля, че трябва да разберем.
Той я погледна учудено:
— Кога?
Фърн с усилие произнесе:
— Сега.
— Сигурна ли си?
— Да. Няма да се омъжа за теб, без да съм уверена, че мога да ти дам това, което искаш и от което имаш нужда.
Той понечи да каже нещо, но тя сложи ръка на устните му.
— Предпочитам да се ожениш за Саманта и да имаш нормален брак, а не да се ожениш за мен с мисълта, че ще спиш в другия край на леглото.
— Няма да ти позволя…
— Изборът е мой: ако не мога да се любя с теб, няма да се омъжа за теб. Това е окончателното ми решение.
— Знаеш, че те обичам и не бих могъл да живея с мисълта, че съм ти причинил болка.
— Аз те моля! Страхувам се, но и те желая. Малко съм неспокойна, но чувствам и нещо друго: сякаш нещо красиво и вълнуващо се приближава и цялото ми тяло тръпне в очакване. Това е нещо, което несъзнателно съм желала толкова силно, че откакто се познаваме, се стремя с всички сили към него. Усещам го все по-осезаемо при всяко твое докосване, при всяка твоя целувка. Искам да те галя и ти да ме галиш…
Медисън нежно отмести падналия на челото й кичур коса. Нищо не беше останало след дългата езда от елегантната прическа, която Роуз й беше направила.
— Изпитвам непреодолимо желание да се любя с теб, но още повече искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Не искам да те наранявам по никакъв начин или да застрашавам нашето бъдеще. Ще ми кажеш да спра веднага, щом почувстваш страх или неудобство или просто не искаш да продължа. Разбра ли?
Фърн кимна с глава.
— Говоря сериозно.
— Знам, но сега замълчи и ме целуни.
Безпокойството и страхът не изчезнаха, но Фърн си наложи да не мисли за това и да се отдаде изцяло на ласките на Медисън. Обичаше го и искаше да бъде негова жена. Щеше да превъзмогне страха си от физическия контакт с него. Трябваше да го направи. Бъдещето й зависеше от това. Странно, но допирът на тялото му до нейното не й беше неприятен. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, а устните му галеха нейните. Никой досега не беше я прегръщал така. Дори когато беше малко момиче, баща й не й разрешаваше да сяда в скута му; не я приспиваше вечер; не я успокояваше, когато се беше ударила или изплашила. Цял живот живееше, затворена в себе си, като си мислеше, че не й е необходимо нищо повече.
Но това се бе оказало лъжа.
Тя желаеше Медисън силно, но си мислеше, че никога няма да го притежава, затова се беше самозаблуждавала през цялото време. Сега любовта му й даваше увереност, че може да има повече удоволствия, отколкото някоя жена заслужава. Как искаше да преодолее опасенията си! Устните му — сочни, твърди и галещи, я върнаха към действителността. Той прекара език по нейните и ги притисна към своите в пламенна целувка; после още по-нежно ги разтвори и мушна езика си в устата й. Пръстите му пробягаха по гърба й, масажирайки стегнатите мускули. Тя не можеше повече да се противопоставя на привличането, породило се между тях, и издигна преграда в съзнанието си срещу напиращия ужас, изпълзял от тъмната си дупка, за да развали удоволствието й и да провали бъдещето й. Усещаше как по цялото й тяло се разлива топлина от целувките му.