Фърн не разбра — тя въобще нямаше власт над своето.
Тогава ръката му се плъзна към триъгълника между бедрата й и Фърн започна да диша учестено. Той я масажираше с длан. Коленете й бяха плътно прибрани едно до друго.
— Отвори ги.
— Какво ще правиш?
— Все още нищо.
Фърн разтвори краката си и той нежно проникна с пръст в нея. Тя изохка и впи ръце в леглото.
— Няма да те нараня.
Но тя не изпитваше страх. Това, което чувстваше в момента, беше най-прекрасна агония. По всяка частица на тялото й се разливаше неземна наслада. В замаяната й глава се зарея мисълта дали можеше да накара Медисън да се чувства по същия начин и мушна ръката си в панталона му, но той трепна.
— Съжалявам. — Тя веднага я дръпна.
— Няма нищо. Просто не очаквах.
— Сигурен ли си, че трябва да го направя?
— Помогни ми да се съблека.
Тя разкопча панталона му и го смъкна надолу. Гледаше го очарована. Трябваше да го докосва толкова нежно, колкото той нея. Обърна се на една страна и прокара ръка по гърба му, после се спусна надолу към бедрата. Усмихна се, защото мускулите му трепваха под ръката й. Вече по-уверено плъзна ръка от вътрешната страна на бедрата към слабините му и с изненада установи колко са окосмени. Приличаше й на крепост, издигната срещу нашественици. Беше й приятно да си представя, че е нашественик, а Медисън — беззащитна жертва. Продължи да го гали и изведнъж от устните му се изтръгна стон, какъвто не беше чувала досега. Това беше вик на задоволство и щастие, но и на пълна капитулация. Беше се предал напълно на нейната воля. Скоро той изостави пасивната си роля, обърна се към нея и сложи ръката си на корема й, след това я премести надолу и отново проникна в нея с ръка. Тя не можеше повече да се контролира, мяташе се насам-натам и с цялото си тяло жадуваше да достигнат кулминационната точка на любовната игра, която предполагаше, че ще настъпи скоро.
— В началото може да боли малко — прошепна Медисън. Но тя не се страхуваше от болката. Тялото й се извиваше и конвулсивно трепереше, сякаш беше изпаднала в транс. Когато проникна в нея, имаше чувството, че става нещо нереално: усещаше го вътре в себе си, беше я изпълнил цялата.
Лека пронизваща болка… Тялото й се изпъна, когато той я облада напълно. Искаше да проникне още по-навътре и по-навътре. Колкото повече тя се стараеше да потуши огньовете в себе си, толкова пламъкът ставаше по-силен, докато накрая тя напълно се разтопи в него. Осъзнаваше всяко негово докосване. Сякаш от разстояние чуваше стоновете си; молбите си Медисън да задоволи желанията й, безумните й усилия да го накара да я облекчи, преди да полудее. Заби нокти в гърба му. Когато напрежението стана непоносимо, впи зъби в рамото му. Имаше чувството, че той й е предал своята енергия. Вълни от непознати досега усещания я заливаха, като всяка следваща беше по-мощна от предишната. Притисна се към него, теглеше го все по-навътре и по-навътре към огнището на страстта си. Тялото й се изопваше все повече и повече. Приличаше на навита пружина на катапулта, която продължава да се навива и имаше чувството, че в един момент тялото й ще се разпадне на милион частици. После агонията започна да стихва и се разпръсна в нея като водопад от ярки светлини.
За първи път в живота си не се чувстваше самотна. Беше част от Медисън, неразривно свързана с него и никога повече нямаше да бъде сама. Беше негова и той беше неин. Бяха свързани навеки в един съюз, който никой не можеше да разруши. Притисна се силно към него, въодушевена не само от откритията си в любовта, но и от новите си отношения с Медисън.
След днешния ден всичко изглеждаше осъществимо. Изведнъж се почувства страшно изтощена и с лек стон се отпусна на леглото. Дълго време лежаха в мълчание.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Медисън най-после.
— Да.
— Вече не се страхуваш, нали?
— Само от това, че никога няма да ме обичаш толкова, колкото аз теб.
— Това е нещо, за което никога няма да се наложи да се притесняваш.
Мълчание.
— Трябва ли да се връщаш в хотела?
— Спи ли ти се?
— Не.
— И на мен.
ГЛАВА 25
Фърн се събуди съвсем гола в леглото, а до нея лежеше Медисън. Но първоначалният шок от този факт не беше нищо в сравнение със спомена за предишната нощ, когато беше превъзмогнала срама и страха от интимната близост с един мъж. Отпусна се на възглавницата, наслаждавайки се на голотата си. Никога преди не беше помисляла да направи нещо подобно. Доколкото си спомняше, баща й поощряваше тази стеснителност. Той излизаше от къщата, когато тя се къпеше. Без да го осъзнава напълно, вярваше, че голотата е нещо неприлично. Но сега вече знаеше, че се е лъгала. Наслаждаваше се на хладния утринен въздух, който галеше кожата й; на свободата, която даваше голотата, на радостта от превъзмогването на страха. Нямаше нищо нередно или неприятно в това да бъдеш гол. Чувстваше се отлично. Всъщност през целия си живот не беше се чувствала по-добре.