Фърн

— Наистина няма нужда да идваш с нас в Топека — каза Джордж, като излизаше от къщата. — Ние с Медисън ще се оправим.

— Сигурен съм, но все пак ще дойда.

Фърн не одобряваше начина, по който Джеф гледаше Медисън. Той само мълчеше, но така го гледаше, сякаш искаше да го удари. Фърн се чудеше дали някога ще се заобичат като братя. Медисън най-после беше уредил нещата с Хен и Джордж, но сега се появи Джеф и напрежението се увеличи. Щеше ли да стане по-лошо, когато се срещне с другите трима братя? Може би идеята да отиде в Бостън не беше толкова лоша? Мисълта, че ще бъде далеч от Медисън, не й се нравеше, още повече че Саманта и Фреди пътуваха с него до Топека. Щеше да се чувства по-добре, когато тя се върне в Бостън. Може би бе подло и нечестно от нейна страна, но нямаше намерение да насърчава това приятелство.

— Какво мислиш за Джеф? — попита я Роуз, когато мъжете заминаха.

— Очаквах, че ще прилича на Джордж. — Фърн не изказа направо мислите си.

— И ти не оправда очакванията му. Дали Медисън му е казал за вашата сватба?

— Да.

— И все още държиш да носиш панталон?

— Хората трябва да ме приемат такава, каквато съм — отвърна тя предизвикателно. Харесваше Роуз, но не можеше да разбере защо тя не одобрява носенето на панталон от жена.

— Не се съмнявам, че ще се опитат, но не всеки ще успее. Някой дори няма да опита.

— А Джеф?

— По-важно е дали дамите в Бостън ще опитат.

Фърн се умърлуши.

— Знам. Вече говорих с Медисън за това. Според него всичко ще се оправи, дори разчита на Саманта да ми помогне.

— А ти?

— Как би се чувствала, ако от жената, която е влюбена в собствения ти мъж, зависи да те научи на добри обноски?

— И аз се чувствам по същия начин — ужасена.

— Тогава защо Медисън не разбира?

— Мъжете не могат, те не се интересуват дали другите мъже са като тях. Понякога дори си мисля, че не разбират защо една жена гледа на преместването в ново общество като на заселване в селище на викинги.

— А, това е друг проблем. Не знам какво е викинг. Сигурно всички в Бостън знаят за викингите, романите и тези ужасни турци, за които ми разказа Медисън.

— Вярно е, че Джордж е по-образован от мен, но не е едно и също да живееш в ранчо и в Бостън.

— Знам. Ако слушам Медисън, трябва да продам фермата, да се омъжа за него тази сутрин и да тръгна за Бостън следобед.

— Не се среща толкова често такава голяма любов.

— Толкова се притеснявам, че нещо ще се провали, че пак започнах да сънувам кошмари.

— За какво?

— За нападението.

— Спомняш ли си нещо за мъжа?

— Не.

— Значи е на нервна почва. Кошмарите ще престанат веднага, щом решиш какво да правиш.

— Какво ще ме посъветваш?

— Не мога да ти дам конкретен отговор. Просто не се поддавай на страха. Омъжи се за Медисън по-скоро. Няма да ви е лесно, но ще се оправите.

— В твоите уста звучи съвсем просто.

— Така е. Когато обичаш някого толкова много, колкото ти обичаш Медисън, всичко останало е без значение.

— Мога да пусна слуха, докато си в Топека — каза началникът на гарата на Медисън.

— Не, почакай да се върна. Не мога да си избия от главата, че убийството на Трой има нещо общо с нападението срещу Фърн.

— Не виждам как. Сам Белтън никога не е бил в Абилийн, преди да получи наследството преди две години. Ако Трой го е изнудвал, трябва да е било за нещо друго.

— Знам, но подробностите съвпадат.

— Не преиначавай фактите. И те не са само тук.

— Знам.

След няколко седмици издирване нямаше причина да свържат Белтън и Фърн. Медисън не намери доказателства в подкрепа на тезата, че Белтън е убил Трой или че Трой го е изнудвал. Фърн не успя да го разпознае на партито и това още повече затрудни издирването му. Въпреки очевидните факти, които противоречаха на неговата теория, Медисън не можеше да се отърси от мисълта, че Сам Белтън е нападнал Фърн и е убил Трой.

Фърн се събуди внезапно с писък. Дишаше тежко, сърцето й биеше силно, чувстваше се замаяна. Сънят беше толкова истински, сякаш изживяваше всичко отначало. Чу стъпки в хола и миг след това Роуз влезе в стаята. Наедрялото й тяло едва се побираше в нощницата.

— Добре ли си? Чух те да викаш.

— Добре съм. Пак сънувах онзи сън. Беше толкова реален.

— Сигурна ли си, че няма и нещо друго.

— Не. Случва ми се доста често, вече свикнах. — Фърн отметна одеялото и стана. — Веднага си лягай или всеки момент ще родиш бебето. Джордж никога няма да ми прости, ако родиш преждевременно.

— Има още три седмици — каза Роуз, като се остави Фърн да я заведе до стаята й. — Но искам да можех да го родя още утре, за да се освободя от този товар.