Смехът на Медисън изненада и двамата.
— Защо не се отпуснете и не ме оставите да ви заведа на лекар? При кого ходите обикновено?
— Не съм ходила при лекар, откакто съм се родила, и не възнамерявам сега да го направя.
Това не би трябвало да го изненада: тя беше от хората, които никога не биха си признали, че им е необходима помощ.
— Изберете си един.
— Ако не ме пуснете, ще започна да викам.
— За жена, която иска да бъде третирана като мъж, вие доста бързо прибягвате към женски трикове — каза Медисън.
— Бих използвала всякакви трикове, за да се отърва от вас — отвърна тя. — А сега ме пуснете.
За момент Джеймз се изкуши да направи точно това — не носеше отговорност за нея, — но болката в очите й го възпря.
— Ще направя компромис. Ще ви заведа при снаха си. Ако тя каже, че сте добре, ще ви върна във фермата. Ако каже, че сте наранена, ще отидете на лекар.
Той очакваше тя да продължи да спори, но капитулацията й го убеди, че изпитва силна болка.
— Ще се наложи да се кача на коня си. Може и да я оставя да ме прегледа, но няма да премина през града, носена на ръце от някакъв мъж, особено ако този мъж сте вие. По-скоро бих се оставила да ми счупят всички ребра.
Медисън се изкуши да й извие врата, но реши, че би било малко жестоко спрямо Джордж да обесят и двамата му прати наведнъж.
— Ще можете ли да се държите за рога на седлото? — попита той.
— Разбира се. Вие да не ме вземате за някакво малко момиченце?
— Защо просто не отговорите на въпроса ми?
— Мога да се държа — отвърна тя примирено.
Медисън слезе от седлото. Без подкрепата му Фърн се олюля, но успя да се задържи изправена.
— Ще бъде по-лесно, ако останете на Бустър. Аз ще водя конете.
Това също не й хареса, но тя усещаше, че без подкрепата му болката е много по-силна, затова съпротивата й изчезна.
— Не ме прекарвайте през центъра на града — успя да изрече тя през стиснати от болка зъби. — Няма да позволя да ме разкарват наоколо като циркаджийка.
— И как ще стигнем там, без да минем по улиците? Не съм магьосник, който да ви закара с вълшебно килимче. Съмнявам се дали Бустър или вашето пони биха се качили на него, ако го имах.
— За възрастен човек говорите прекалено много глупости.
— Сигурен съм, че ако ви чуят преподавателите ми в Харвард, ще останат разочаровани, задето са ме оставили да завърша на първо място в класа си.
— Не исках да кажа, че сте глупав — отвърна тя, — а само че говорите глупости. Знам, че го правите само за да ме ядосате. — Тя замълча за малко. — Предполагам, че не би трябвало да ви обвинявам за това, защото никога не съм ви казвала нищо хубаво.
Медисън изненадано се обърна и я погледна.
— Въпреки че вие сте най-скапаното, най-мизерното парче разложена кравешка кожа, която съм имала нещастието да срещна, аз вероятно не би трябвало да казвам това пред останалите.
Медисън преглътна.
— Като изключително лош екземпляр от човешки род, би било неразумно от моя страна да очаквам опрощението ви.
— Ето, че пак започвате — с вашите…
Тя не успя да довърши изречението си. Две кучета се стрелнаха през улицата точно под краката на Бустър. Конят спря внезапно, изхвърляйки Фърн през врата си. Тя не успя да се задържи за рога на седлото, плъзна се по гърба на коня и падна в ръцете на Медисън. Болезненият й вик, преди да припадне, прогони яда му и всички недоброжелателни мисли.
Без да обръща внимание на погледите на преминаващите хора, Медисън забързано тръгна по улицата, докато стигна до къщата, която Джордж бе наел. Около двора имаше ограда.
На верандата играеха две малки деца.
— Как се казваш? — извика Джеймз.
— Ед Абът — отговори уплашено момчето.
— Отвори вратата, Ед, и изтичай да извикаш майка си. Тази дама е ранена.
— Мама я няма — заяви хлапето. — Тя ми каза да стоя на верандата и да не говоря с непознати.
— Тогава извикай госпожа Рандолф.
— Тя спи.
— Събуди я.
— Мама каза да не я будя.
Медисън потисна желанието си да удуши детето.
— Отваряй вратата! — изръмжа той.
— Няма.
Джеймз се зачуди дали целият щат Канзас не се е обединил срещу него. Той бе успявал да се оправя в опасните води на висшето общество в нова Англия по-лесно, отколкото по време на еднодневния си престой в Абилийн. Медисън се наведе, докато достигна резето. Открехвайки вратата толкова, че да може да пъхне петата си през процепа, той я отвори с мощен ритник.
— Гос’жа Рандолф! Гос’жа Рандолф! — изпищя Ед. По-малкото момче само седеше и гледаше. Роуз се появи на входната врата точно когато Медисън изкачи стълбите към верандата.