— Добре. А сега по-добре си починете, защото имаме да вършим доста работа преди процеса.
Когато Медисън излезе в коридора, госпожа Абът бе застанала до вратата.
— Тя е изцяло ваша. Малко е раздразнена и напрегната, но целомъдрието й е непокътнато.
Госпожа Абът го зяпна. Този сигурен знак за разбито собственическо чувство накара Медисън да изпита известно удовлетворение. Сега му оставаше само да пребие Хен и щеше да му стане наистина весело.
Когато Джеймз стигна до верандата, Джордж го погледна с изражението на човек, на когото му е писнало.
— Надявам се, че след обяснението тя е в по-добра форма от теб. Ако Роуз я намери с повишена температура, тук ще стане адски напечено.
— Това е най-упоритата и дразнеща ме жена, която съм срещал — Медисън яростно сочеше с пръст към стаята на Фърн.
— По същия начин Роуз описа братята ти, когато дойде в ранчото за първи път. Сигурен ли си, че тези думи не се отнасят повече за теб, отколкото за госпожица Спраул?
— Ако имаше представа какво ми наговори това момиче…
— Знам точно какво ти каза тя — прекъсна го Джордж.
Медисън го погледна тъпо.
— Юли е. Прозорецът е отворен. Половин Абилийн знае какво й наговори ти. Не знам какво е станало с теб през последните десет години, но съм сигурен, че не са те възпитавали да се отнасяш с жените по такъв начин, дори и с онези, които те дразнят. Още колко пъти ще ме караш да се срамувам заради теб?
Джеймз си помисли, че ще експлодира. За какъв дявол изобщо беше напуснал Бостън? Все едно че отново се изправяше срещу баща си с неговото дразнене, с презрителните му забележки за интелигентността си, с подигравките му за интереса на сина си към книгите и за приятелството му с Фреди — с всичко, което караше Джеймз да се чувства незначителен и жалък.
Не бе очаквал от Джордж да се държи по същия начин. Джордж винаги се беше опитвал да го защити, да го оправдае, да му подобри настроението, когато баща му го оставяше съсипан и треперещ след някоя от своите заклеймяващи тиради. Медисън си бе мислил, че може да разчита поне на Джордж, но очевидно се бе лъгал.
— Хич не ми пука дали ти е неудобно или не — каза Джеймз с треперещ от гняв глас. — Възнамерявам да докажа, че Хен не е убил Трой Спраул. След това ще се върна в Бостън и повече няма и да чуете за мен.
Той се обърна, слезе от верандата, мина по пътечката пред къщата и излезе на улицата. Нуждаеше се от едно силно питие и отиваше към най-шумната, най-долнопробната, най-опасната кръчма в града, за да си го получи. Ако приказките, че Абилийн е най-дивият град в Дивия запад бяха верни, може би щеше да си прекара времето, като се опитва да избегне куршуми, вместо да се крие от мислите си.
На Фърн й се искаше да си бе прехапала езика. Нямаше намерение да накара Медисън да напусне стаята побеснял. Вината за цялата тази бъркотия беше повече нейна, отколкото негова и въпреки това в мига, в който той бе прекрачил прага на стаята й, тя се бе почувствала обезчестена, това я бе поставило в отбранителна позиция, а тя се отбраняваше най-добре чрез нападение. Фърн реагираше по този начин на всички мъже. Изведнъж се зачуди защо никой не й беше казал, че го прави.
„Казвали са ти, но много отдавна са се отказали да ти го повтарят, защото са видели, че няма смисъл.“
— Опитах се да го спра — заяви госпожа Абът с влизането ги. — Не е прилично мъж да посещава жена в спалнята й.
— Той дойде само за да види как съм! — Мамка му! Сега пък го защищаваше пред госпожа Абът.
— Не е хубаво от негова страна — заяви госпожа Абът обидено. — Той може и да е искал да покаже загриженост, но беше доста груб. Някои хора си мислят, че като са завършили престижно училище и се обличат в хубави дрехи, могат да се държат като крале или нещо такова.
Фърн нямаше хубави дрехи и дори не беше завършила основно училище, но това не й бе попречило да се държи като избухлива кралска особа в продължение на години и не можеше да обвинява Медисън за това, че бе направил същото.
— Той вероятно ще се държи по-добре, когато не е разстроен.
— Ако се появи тук още веднъж и се отнася с мен по-зле, отколкото с черен роб, ще има много поводи да бъде разстроен — заяви госпожа Абът. Тя започна да оправя завивките на леглото с такива мощни дръпвания, че Фърн се уплаши да не се скъсат шевовете.
— Госпожа Рандолф върна ли се?
Лицето на госпожа Абът се проясни внезапно.
— Не мисля. На верандата е твърде тихо. Иначе онова малко момче щеше да я вика на всеки тридесет секунди. Господин Рандолф я обича безумно. Трудно може да се повярва, че някой мъж може да бъде толкова влюбен в жена, заприличала на крава, която всеки момент ще изхвърли малкото си.