Но Медисън приличаше твърде много на баща си.
Той не искаше да прекара вечерта спокойно, а да направи нещо шумно, нещо, което да унищожи гнева и обидата, които го задушаваха. Искаше му се да мята запалени главни срещу студения отказ братята да му дадат прошката, която даваха на всички останали.
Не, той искаше да ги прати по дяволите, да им покаже, че тяхното одобрение или неодобрение не значи нищо за него.
— Дай ми една бутилка от най-хубавото си бренди — нареди Медисън на грозния тип зад бара.
Кръчмата „Главата на бика“ беше грозна сграда, построена от необработени дървени трупи, докарани вероятно от гористите хълмове, намиращи се далеч на изток от Абилийн. Джордж му бе казал, че заведението било построено само за една седмица и беше очевидно, че е било отделено повече внимание на бързината при строителството, отколкото на обзавеждането. Единствените опити за украса се състояха от няколко забодени с кабарчета по стените плаката и огледало зад бара.
Няколко жени се размотаваха между клиентите, подканяха ги да пият и приемаха покани да посетят стаите на втория етаж. Някои от посетителите седяха около игралните маси и си опитваха късмета. Край бара се намираше само един мъж, който вдигна очи от чашата си, когато Медисън даде поръчката си.
Барманът постави чаша и бутилка на плота. Джеймз погледна чашата с отвращение и я вдигна, за да я види срещу светлината.
— Трябва ли чашите ти да почервенеят от петна на мухи, преди хората да ги използват? — попита той.
— Никой не се оплаква.
— Може би Абилийн ще трябва да си потърси очен лекар.
Барманът избра нова чаша и я избърса внимателно, преди да я тръшне пред Медисън. От удара чашата се разби на парчета.
— Тази вероятно беше най-чистата в цялата кръчма — измърмори Джеймз.
Барманът се намръщи и извади нова, която постави на плота по-внимателно. Медисън си наля един пръст бренди. Цветът на течността не му хареса, вкусът не го интересуваше изобщо; всъщност той го мразеше.
— Нямаш ли истинско бренди? — попита той. — От онова, което пазиш за собственика?
— Това е истинско бренди! — настоя барманът.
— Само в Канзас. Донеси ми нещо добро или ми намери някой, който да ми донесе.
Барманът излезе през една врата зад бара и след малко се върна с втора бутилка.
— Да видим дали това ще задоволи ваша светлост — каза той.
Медисън разпозна марката.
— Сигурно щеше да е така, ако не беше го разредил.
Барманът се отдръпна, за да обслужи друг клиент, и Медисън опита брендито. Питието беше добро и той усети, че напрежението отпусна тялото му. Можеше да стои тук колкото си искаше — поне брендито отговаряше на очакванията му.
— Ти трябва да си братът на Джордж Рандолф. — Съседът му на бара се беше приближил.
— Е, и?
— И си тук, за да измъкнеш Хен от затвора?
— И какво от това?
— Никой в този град няма да ти помогне. — Човекът отпи от уискито си и потрепна, когато парещата течност мина през гърлото му. — Всички търговци подкрепят тексасците, но фермерите и спекулантите са против тях.
Медисън отпи голяма глътка от чашата си. Той не знаеше кое е по-лошото — да се измъчва заради Фърн или да слуша как този селяндур дърдори колко единни са гражданите на Абилийн.
— Естествено, не може да се обвиняват фермерите, след като вашите стада тъпчат реколтата им.
— Вашите граждани похабяват много по-голяма част от реколтата, като ходят на лов из полето — отвърна Медисън. — Освен това търговците на добитък си плащат за щетите, които техните стада нанасят. — Той знаеше, че е така, защото беше направил някои проучвания. Не беше си губил времето в Абилийн само в караници със семейството си и Фърн Спраул.
— Така е, но все пак фермерите не ви обичат.
Инатлии. Човек би си помислил, че не се интересуват какво ще стане с реколтата им щом като им се плаща за нея, но откакто беше тук, той срещаше само отношения, основани на емоции. Изглежда, никой в този град не бе способен да мисли рационално.
Всъщност това се отнасяше и за него, когато се намираше близо до Фърн. Не можеше да разбере как тя успяваше да го раздразни с такава лекота. Джеймз се смяташе за уравновесен човек, който не изпада в безумни изблици на гняв.
— Мислиш ли, че брат ти го е направил?
— Щях ли да съм тук, ако смятах така?