Трябваше да си тръгне, преди да бе казал нещо, което да предизвика неприятности. Колкото повече пиеше, толкова по-остър ставаше езикът му. Това качество беше наследил от баща си.
Но нещо не му позволи да се помръдне от мястото си. Беше немислимо да бяга от когото и да било. Ако Рийд и Пайк си търсеха белята, щяха да я намерят.
Това също го беше наследил от баща си и нито Харвард, нито Бостън бяха успели да го премахнат.
— Може би си мислил, че няма нищо лошо в това да се позабавляваш с местните мадами, докато си в този град — каза Рийд.
Медисън беше изненадан, че някакъв непознат си позволяваше да преценява морала му на публично място, но се вбеси от това, че човекът толкова безотговорно включваше Фърн в дърдоренето си.
— Не съм запознат с местните нрави, но нямам навика да отвличам невинни жени, за да задоволя плътските си желания. Освен това не съм сигурен, че госпожица Спраул има навика да се оставя да бъде отвлечена.
Рийд блъсна Медисън и разля брендито му.
— Много скоро ще откриеш един от местните обичаи.
— И кой е той? Грубостта или тромавостта?
— Ние не се отнасяме вежливо с изтупани контета, които се натискат на жените ни — заяви Рийд и притисна Джеймз още малко. Пайк се премести от другата страна на Медисън.
Рандолф осъзна, че е обкръжен и изведнъж усети у себе си да се надига енергия. Бе обладан от мрачна еуфория. В Бостън щеше да му се наложи да овладее гнева си и да изглади спора на боксовия ринг, но тук нямаше такива ограничения. Мускулите му се стегнаха и пръстите му стиснаха по-здраво чашата. Беше готов за сбиване.
— Не бях виновен за нараняването на госпожица Спраул. Тя падна, защото конят й се препъна, а аз я докарах в града, понеже баща й не си беше вкъщи.
— Последният тип, който се опита да се държи тук като теб беше изнесен с краката напред — изръмжа Рийд.
— Аз имам намерение да си изляза съвсем спокойно — отвърна предизвикателно Медисън и застана в очакване: искаше сбиването. Искаше го веднага!
Рийд го сграбчи за ризата.
— Ей сега ще помета пода с теб, а когато свърша, дори и собственият ти брат няма да те познае.
Медисън бе обхванат от онова спокойствие, което го изпълваше винаги преди боксов мач, и вниманието му се стесни, докато за него вече нищо друго не съществуваше освен Рийд.
— Махни си ръката или аз ще я махна.
— Направи го — изсмя се Рийд. — Чу ли това, Пайк? Той щял да ми махне ръката. И как си мислиш, че ще го направиш?
— Ето така.
Рийд изглеждаше озадачен, когато Джеймз просто хвана китката му и я притисна в най-болезнената точка. Пръстите му се стегнаха като челюсти на менгеме и лицето на Рийд побеля. Вените на врата му се издуха от напрежението, докато напразно се опитваше да задържи ръката, но не издържа — ръката му се отвори като ключалка при завъртането на ключа. Мъжете в кръчмата не можеха да повярват на очите си.
— А сега предлагам да си изпиеш уискито и да се разкараш — спокойно каза Медисън, докато оправяше ризата си.
— Ще те убия! — изсъска Рийд.
— Нека първо да си сваля сакото.
— Не ми пука как си облечен. Ти ще умреш!
— Той е най-големият бияч в града — предупреди Еймос Джеймз, който съблече сакото си, сгъна го внимателно и го постави върху бара.
— Няма да се биете тук! — възрази барманът.
— Стига, Бен, остави ги — обади се един от клиентите. — Тоя няма да издържи дълго, а в последно време нямаме много развлечения.
— Ще си платите за всичко, което счупите!
— Ще ти платим с неговите пари, преди да го изхвърлим на улицата.
Възбудата обхвана всяка част от тялото на Медисън. Сигурно и баща му се бе чувствал по същия начин преди някое сбиване: нямаше страх или загриженост, а само едва сдържано очакване.
— Кой иска да бъде първи? — попита Джеймз.
— Няма значение — предрече тъжно Еймос. — Всеки от тях би те смачкал.
— Мой е! — извика Рийд и се нахвърли върху Медисън.
— Искам всеки мъж тук да разбере, че госпожица Спраул не беше наранена от мен — заяви Джеймз и с лекота се изплъзна от Рийд. — Както и че смятам да размажа лицето на този мъж, задето се усъмни в репутацията й.
— Ще приемеш ли боя? — извика Рийд и отново налетя на Медисън.
Серията от удари, които се стовариха върху брадичката на Рийд, му дойдоха като изневиделица. Той разчиташе на по-голямата си височина и сила да надвие Медисън, но безуспешно. Когато стана ясно, че Рийд ще яде голям бой, Пайк поиска да се намеси, но барманът го задържа, като насочи пушка в стомаха му.
— Остави го да си получи каквото търсеше.
Рийд не издържа дълго. Не бяха минали и две минути от началото на сбиването и той се строполи на пода.