— Госпожице Спраул.
Никой не я наричаше така, нито дори и Еймос Рътър, чийто глас тя успя да разпознае — чу го от една тясна уличка между кръчмите „Главата на бика“ и „Старият плод“.
— Какво има, Еймос?
— Да не би да отивате в затвора заради оня Рандолф, дето уби Пайк?
— Да.
— Има няколко неща, които би трябвало да знаете, преди да отидете там.
— Слушам ви.
— По-добре е да дойдете тук. На някои хора няма да им се хареса онова, което ще ви кажа.
Фърн се разтревожи, но пристъпи без колебание към уличката.
Когато след няколко минути продължи пътя си към затвора, стъпките й вече не бяха толкова забързани. Чувствата й бяха изключително объркани. Не се беше изненадала, когато бе чула, че Медисън не е започнал сбиването, защото никога не би повярвала, че е способен на такова нещо, но не знаеше какво да мисли за това, че той се беше бил с двама мъже заради нейната репутация.
Някои хора може би щяха да твърдят, че Рандолф се е опитвал да защити само себе си, но Фърн знаеше, че това не бе така. Никой мъж с неговата надменност не би се интересувал какво мислят за него няколко фермери и каубои. Той се беше бил заради нея!
Фърн не знаеше защо тази мисъл я караше да се чувства толкова добре. Може би, защото никой никога не го беше нравил. Ако не беше болката, тя щеше да пробяга остатъка на пътя.
Но заедно с еуфорията дойде и отвращението, че толкова лесно се ласкаеше и че протестите й за онова, което Медисън й беше направил и което се опитваше да направи, можеха да бъдат заглушени набързо с малка проява на внимание. Е, добре, сбиването с Пайк и Рийд не беше дребна работа, но това не променяше факта, че тя си беше една глупава, непостоянна жена, която проявява огромна наивност, като си мислеше, че Медисън би променил чувствата си към нея или към важните неща.
Фърн можеше да се тревожи, че са го вкарали в затвора, и да не иска да го обесят, но не можеше да проумее, че той се беше бил по собствено убеждение заради нейната чест. Медисън държеше изключително много на принципите си — дали всичко не бе само заради тях?
Когато достигна затвора, настроението й вече не беше толкова добро. Заместник-шерифът Том Карсън седеше отвън.
— Чувам, че сте затворили Медисън Рандолф за убийството на Пайк — каза тя.
— Пайк е още жив — отвърна Том, — но ще държим Рандолф тук, докато не разберем дали ще оцелее.
— Но господин Рандолф не е имал оръжие. Пайк се е прострелял сам.
— Очевидците нямат единно мнение за случилото се — каза Том. — Някои твърдят, че Рандолф е отнел оръжието на Пайк и го е застрелял хладнокръвно.
— Но защо ще го прави? Той дори не е познавал Пайк.
— Права си, но аз не се и опитвам да разбера тексасците.
Фърн щеше да му каже, че Медисън идва от Бостън, а не от Тексас, но реши, че това би било само губене на време.
— Къде е той?
— Вътре, но не можеш да го видиш.
— Опитай се да ме спреш — заяви Фърн и мина покрай Том.
ГЛАВА 9
— Виж, Фърн, не е честно от твоя страна да бъдеш мъж, който се прави на жена, когато му изнася — каза Том и също влезе в затвора.
— Ако имах избор, щях да бъда мъж постоянно. — Тя го изблъска навън и затвори вратата.
Фърн изпитваше известна тревога от срещата си с Медисън, но тя отново бе обула панталона си и това й придаваше увереност. В нощницата на Роуз се чувстваше ужасно уязвима, особено като знаеше кой й бе свалил дрехите. Фърн се запита къде ли я беше докосвал Медисън, но реши, че щеше да бъде по-добре, ако не знаеше. Самата мисъл за това я възбуждаше. Никой мъж не я беше докосвал след онази ужасна нощ преди осем години.
Медисън беше в първата килия. Той скочи на крака, когато я видя, и се втренчи в нея с изпълнен със студена ярост поглед.
— Да злорадствате ли идвате, или сте тук, защото ще увисна на въжето до Хен?
Думите му разтърсиха Фърн. Изобщо не й беше хрумвало, че Медисън би си помислил, че тя иска да го види обесен. Това я нарани със силата на болката в ребрата й.
Не можеше ли той да разбере, че тя просто искаше да види убиеца на Трой наказан? Фърн нямаше нищо против семейство Рандолф или лично срещу него… поне вече не. Мразеше само причината, която го бе довела в Абилийн.
— Тревожех се. Знам, че не сте убили Пайк. — Тя вдигна кошницата. — Донесох ви закуска.
— Днес трябва да сте щастлива — каза Медисън, без да обръща внимание на предложената му храна. — Двама от братята Рандолф са тикнати в затвора и няма изгледи да излязат скоро. Ако успеете да накарате и Джордж да направи някоя глупост, което няма да е лесно, можете да видите и трима ни зад решетките. Но ако смятате да ни обесите, ще ви трябват доста въжета. Там, откъдето идваме, има и други Рандолф.