— Никой няма да ви беси — отвърна Фърн. — Еймос каза, че вината не е била ваша.
Медисън крачеше из килията си подобно на затворено в клетка диво животно.
— Става дума за един Рандолф, за някакво си конте, за някакъв печен адвокат от изтока, който се опитва да излъже правосъдието, за някакъв си бостънски сноб, който гледа отвисоко на всички, които не са родени в някой от първите тринадесет щата. Знаете, че вината е моя.
— Медисън, мислиш ли, че е честно да… — прекъсна го Хен.
— Аз само повтарям нещата, които тя ми каза — отвърна брат му, — като от време на време вмъквам и някоя думичка, изречена от Джордж или теб. Не искам тя да си мисли, че съм в добри отношения с когото и да било.
— Еймос ми разказа какво се е случило — намеси се Фърн.
— И вие му повярвахте? Разочаровате ме.
— Знам, че не се държах добре с вас, но никога не съм си и помисляла, че някой би ви обвинил за това, което ми се случи. Със сигурност не съм очаквала Рийд да намекне… да каже… че аз…
Фърн бе толкова разстроена, че едва успяваше да си овладее гласа.
— Да не искате да повярвам, че идеята не е била ваша и че двама души, които не познавам, просто са дошли при мен и са ме предизвикали?
— Не е възможно да си мислите, че съм изпратила някого да ви пребие.
— И защо не? Това е доста удобен начин да се отървете от мен, да уредите бъркотията с Хен и да се уверите, че Джордж никога вече няма да кара крави в Абилийн. Така ще очистите града от семейство Рандолф. Мислех, че точно това искате.
Той изобщо не я слушаше. Беше убеден, че тя е платила на Пайк и Рийд да го нападнат и нищо не бе в състояние да го разубеди.
— Вие извъртате думите ми.
— И какво точно ми казахте?
Какво наистина му беше казала? Много неща, за които сега съжаляваше.
— Казах много неща, които не трябваше — отвърна Фърн, — но не съм паднала толкова ниско, че да карам някого да ви разкара от града. Аз лично ще направя това.
Медисън я погледна яростно.
— След всичко, което преживях през последните няколко дни, вече нищо на тази земя не би могло да ме накара да напусна града ви преди да съм си свършил работата тук. Не знам какво сте направили и какво не сте и не ми пука какво сте искали да кажете. Аз не застрелях Пайк Керъл, а Хен не е убил братовчед ви и преди да си замина, всички в този град ще знаят това.
— Но аз не…
— А сега ще бъде най-добре да се върнете при госпожа Абът. След падането ви вчера трябва да си лежите в леглото. Сигурно ви боли адски.
Тя погледна към кошницата с храната и се почувства идиотски. Той нямаше да я изяде. Вероятно щеше да си помисли, че му е сложила отрова.
Фърн се радваше, че гневът й потискаше болката. Тя не искаше Медисън да знае какво й бе коствало да дойде да го види, защото не желаеше да му достави удоволствието да я съжали. Тя искаше да може да го мрази с чиста съвест.
— Не знам защо изобщо дойдох тук — тросна се Фърн. — Вие сте неспособен да разберете проявата на любезност.
— Не мисля, че съм неспособен — отвърна Джеймз, като обмисляше думите й, — но след като още при слизането ми от влака ме посрещнахте със словесни атаки, ми е малко трудно да повярвам, че сте започнали да се интересувате от състоянието ми.
— Изобщо не сте се променили — не отстъпваше Фърн.
— Разбира се, че не съм. Аз съм същият онзи човек, който напусна Бостън, за да защити брат си, същият онзи, който ви заведе при Роуз, когато отказахте да отидете на лекар и който се опита да не се остави да бъде убит от наемниците ви. Това, което се променя, е вашата представа за мен.
— В това ми е грешката! — заяви Фърн и хвърли храната върху масата пред килията. — Вие сте точно такъв, какъвто ви прецених още в самото начало. — Тя се завъртя кръгом и се отправи към вратата.
— Радвам се да чуя това — извика Медисън след нея. — Не обичам да разочаровам хората.
Затръшването на вратата разтърси паянтовата постройка.
— Ако и в Бостън се държиш по този начин, обзалагам се, че всички вдовици се надпреварват да те канят на чай — забеляза саркастично Хен.
— Всъщност е точно така. Колкото и странно да ти се струва, там ме смятат за очарователен човек — приятен, весел, забавен, който винаги върши правилни неща. Нещо трябва да е станало, когато преминах Мисисипи.
Той бе успял да пресече всички опити на Фърн да го съжали, но победата не го радваше. В Бостън Медисън винаги бе успявал да се владее и сега се чудеше защо това не му се удава в Абилийн. На изток Джеймз имаше репутацията на човек, който може да убеди всекиго във всичко, но тук бе достатъчно само да си отвори устата, за да вбеси всички.
Кошницата с храната го обвиняваше безмълвно.