Предишната вечер Медисън се бе надявал, че Фърн ще дойде да го види. Днес тя наистина бе дошла, а той бе направил всичко възможно да я изгони. Какво имаше във Фърн, в този град, в семейството му, че го караше да се държи толкова непривично? Учителите му бяха казвали, че може да разумни какъвто и да било проблем, като използува ума си. Само че сега не бе в състояние.
— Не знаех, че сбиването е станало заради Фърн Спраул — обади се Хен. — Надявам се да ме измъкнеш скоро от затвора, защото не искам да пропусна това ухажване.
— Върви по дяволите! — изръмжа Медисън.
— Не трябва да ставаш от леглото — смъмри Роуз Фърн, докато навличаше нощницата през главата й. — Няма да се изненадам, ако ти се наложи да останеш тук няколко дни повече.
— Мразя го! — беснееше Фърн. — Той е най-заядливият, омразен, саркастичен и тесногръд мъж, когото съм срещала през живота си. На него му липсва разбирането за човешка доброта.
— Липсват му и добрите обноски — вметна госпожа Абът, която все още не бе забравила как Медисън се бе отнесъл с нея.
— Не виждам как би могъл да бъде брат на съпруга ти — обърна се Фърн към Роуз. — Джордж никога не ме е обиждал, въпреки че знае, че според мен Хен е убил Трой. Но Медисън…
Не й достигнаха думите, за да довърши изречението си, но за сметка на това госпожа Абът имаше доста в запас.
— Господин Рандолф е истински джентълмен — каза тя. — Той е толкова мил с моя Ед, който израсна без баща.
— Джеймз бе подложен на огромно изпитание още с пристигането си тук — защити го Роуз. — Може би при други обстоятелства не би се държал по този начин.
— Може би си права — заяви госпожа Абът, — защото ако не си, ще си помисля някои странни неща за бостънското общество.
— Не знам как се държи той обикновено и не искам да знам — продължи ядосано Фърн, без да обръща внимание на госпожа Абът. — Искам само да го видя как си заминава за Бостън веднага щом излезе от затвора. Той презира всичко тук и съм уверена, че ние нямаме нужда от него.
— Така е — заяви госпожа Абът, заемайки твърда позиция срещу Медисън. — Трябва да се постараеш да го държиш настрани от детето си — обърна се тя към Роуз. — Ще бъде ужасен срам, ако той успее да поквари това добро момченце.
— Щом като Уилиям Хенри успява да се справи с влиянието на другите си чичовци, да не говорим за дузината груби каубои, няма защо да се страхувам от Медисън — отвърна остро Роуз. — А сега госпожица Спраул би трябвало да закуси, защото отдавна не е слагала залък в устата си. Така няма да се възстанови бързо.
— Права си — обади се госпожа Абът. — Веднага се връщам с храната.
— Не бързай много. Искам тя да се успокои, преди да си напълни стомаха.
— Много мъдро — съгласи се госпожа Абът. — Човек трябва да внимава със стомаха си.
— Нямам проблеми с храносмилането — заяви Фърн веднага щом вратата зад госпожа Абът се затвори.
— Помислих си, че би желала госпожа Абът да излезе за малко.
Фърн се усмихна.
— Тя е малко потискаща.
— Тя е убедена, че всички хора, които харесва, са мили и щедри, но ако не те харесва… е, ти сама чу какво каза за Медисън.
— В този случай мисля, че е права.
Роуз седна на ръба на леглото и се вгледа толкова продължително в нея, че на Фърн й стана неудобно.
— Ти наистина ли искаш да разбереш Медисън? — попита Роуз, без да отмества погледа си. — Кажи ми истината. Не го прави заради мен, а заради него и може би заради себе си.
— Предполагам, че да — призна неохотно Фърн. — Бях започнала да мисля, че той е по-различен от мъжете, които съм познавала, но след всичко, което се случи тази сутрин, съм сигурна, че съм сгрешила.
— Аз го познавам още по-малко и от теб — каза Роуз, — но знам някои неща за миналото му. Тези факти са доста болезнени и не бих искала да ги използваш против него.
— Няма да го направя — отвърна Фърн, без да разбира защо Роуз имаше същите задръжки по отношение на Медисън, които имаше и тя. — Противно на мнението му, не всички в Канзас са безчувствени.
— Те са имали трудно детство — започна Роуз, очевидно решила да не обръща внимание на последната забележка на Фърн. — Никое от момчетата не се е научило да вярва на останалите.
— Защо?
— Те са имали брутален пияница за баща и слабоволева майка. По време на войната Медисън изчезнал, като оставил близнаците сами да се справят с ранчото. Братята му никога не му простили.
— Но сега той се е върнал, за да помогне на Хен. Това няма ли значение?
— Очевидно не. Дори и Джордж, а той е най-честният мъж, когото познавам, не може напълно да забрави случилото се.