— Е, ако бях на твое място, не бих го оставила да ме закара — каза госпожа Абът. — Ако му хрумнат някои непочтени мисли, няма да има хора, които да ти помогнат.
— Той няма да ме притеснява, поне не и по този начин — отговори Фърн, докато внимателно поставяше шапката си. Искаше й се отново да си среше косата, но дори и слагането на шапката й причиняваше ужасна болка.
— Човек никога не знае…
— Напротив — Фърн вдигна елека си и го облече, като внимаваше да не движи тялото си твърде много. — Аз не съм толкова привлекателна, че да го изкуша. Сигурна съм, че е свикнал да вижда най-красивите жени, облечени в най-красивите дрехи и живеещи в най-красивите къщи. Какво има в мен, че да го изкуши?
— Защо не питаш него? — предложи Роуз.
— Вече изминахме половината път, а вие почти не говорите — не издържа по едно време Медисън.
— Напротив, говорихме си достатъчно — отвърна му тя — и аз казах повече, отколкото исках.
— Да не искате да кажете, че сте си променили мнението за мен?
— Не и по отношение на причината, която ви доведе тук Смятам да видя как убиецът на Трой увисва на въжето.
— Забелязвам, че казахте „убиецът на Трой“, а не „Хен“.
— Сметнах, че ще е по-добре, ако не споменавам имена. Ще имам доста време да направя това по-късно.
Тя не можеше да му признае, че вече не изпитваше огромното желание да прави всичко по силите си, за да му попречи да изпълни намеренията си. Не можеше да му каже и че го смяташе за временно развлечение, нито пък, че смяташе да продължи играта колкото можеше по-дълго.
— Не аз изпратих Рийд и Пайк да ви нападнат онази вечер — каза тя.
И двамата се бяха старали да избягват тази тема.
— Сега вече знам, че е така. — След тези думи Медисън замълча за малко. — Аз също ви нагрубих несправедливо.
— Не бяхте по-груб от мене…
— Според Джордж би трябвало да ме затворят дори само за това.
— Джордж е джентълмен. Съмнявам се дали той би разбрал човек с вашия темперамент.
Медисън избухна в смях.
— Все забравям, че не познавате много добре семейството ми.
Тя бе изненадана от реакцията му.
— Не можете да отречете, че Джордж е джентълмен.
— И не го отричам — отвърна Джеймз, без да спира да се смее. — Понякога дори и модерните ми дрехи и образованието ми не са добро прикритие.
— Не съм казала подобно нещо.
— Но точно това имахте предвид.
— Не познахте.
— Вземам си бележка. Тъй като през следващите няколко седмици има голяма вероятност да се срещнете с още някои от мъжете на семейство Рандолф, бих искал да ви дам един съвет: ние може и да имаме различна външност, но вътре в себе си сме почти еднакви. Никой мъж на този свят, нито дори Хен, не би бил по-безскрупулен от Джордж, ако нещо заплашва семейството му. Никой, нито дори и Джордж, не може да прояви по-голямо разбиране от Хен. Ние всички сме синове на баща си, а в целия щат Канзас не се е раждал по-зъл човек от него.
Фърн го зяпна.
— Когато гледате Джордж, Хен и мен, вие гледате три лица на един и същ човек.
— Но вие не си приличате!
— Така е само на пръв поглед. Никога не бихте успели да ни разберете, ако ни разглеждате поотделно.
Това изплаши Фърн. Ако той не лъжеше, тя не знаеше абсолютно нищо за него. Това я тревожеше и тя се опасяваше, че само след миг до нея може би ще седи един напълно различен човек.
Спомни си нежността на целувката му. Той може и да я беше целунал против волята й, но тя не се беше почувствала принудена.
На нея щеше да й хареса, ако той се държеше като Джордж, но тя се тревожеше, че Медисън може да има характера на Хен. Фърн бе срещала Хен само веднъж и бе открила, че на него му липсват емоции. Той беше един безчувствен убиец, който не съжаляваше за нищо и вероятно не даваше никакъв шанс на жертвите си.
Мисълта, че и Медисън може да е като него, я накара да потръпне.
— Разкажете ми за живота си на Изток — каза тя.
— Няма да ви бъде интересно.
— Може би не, но няма как да знам дали сте прав, ако не ми разкажете. — Поне не му беше казала, че не би разбрала.
— Аз съм адвокат и помагам на предприятия да използват закона, за да спечелят пари.
— Но това няма нищо общо с опита ви да откриете кой е убил Трой.
— Напротив, между работата ми и този случай има доста общи неща. Освен това аз съм единственият адвокат в семейството.
— Брат ви няма ли пари да наеме друг адвокат?
— Досега Джордж беше достатъчно учтив и не си помисли, че имам нужда от чужда помощ.
— Разкажете ми нещо повече за работата си — каза Фърн, като си напомни, че искаше да избягва всичко, свързано с неговото семейство или смъртта на Трой.