Но докато Медисън й говореше, Фърн се улови да мисли за жените, които той познаваше, и за поведението му пред тях. Трой бе ходил в Чикаго и Ню Орлиънз и й беше разказал за красивите къщи, страхотните купони и за жените, които мъжете търсели, когато им се приискали малко развлечения.
Тя не можеше да спре да се чуди какво ли би било да живее в един такъв свят, дори и само за малко. Не можеше да си представи, че е възможно да спи колкото й се иска, да има прислужница, която да й носи закуската в леглото, да има втора прислужница, която да я облича в рокли, всяка от които струва повече от фермата на баща й; да я заобикалят дузини красиви млади мъже, които да я молят да говори с тях, да се разхожда с тях, да танцува с тях, да сяда до тях или да изразяват готовност да дадат живота си за цвете от косата й, за кърпичка или за открадната целувка.
Струваше й се, че това е някакъв приказен свят, който е твърде нереален, за да може наистина да съществува, дори и за красивите, богати, разглезени жени, обитаващи вселената на Медисън. Дори и най-красивите и най-разглезените жени трябваше да вършат някаква работа.
Но Фърн имаше мъглявото подозрение, че те не го правеха, че светът, в който Медисън бе живял, преди да дойде в Абилийн, бе толкова различен от нейния, че тя би била загубена, ако случайно се окажеше в него.
„Което ще ти дойде добре, ако направиш нещо толкова глупаво, като да отидеш в Бостън.“
Фърн се изтръгна от мечтите си. Тя никога нямаше да отиде в Бостън или някое подобно място, беше се родила в Канзас и щеше да остане тук до края на живота си.
— Това е всичко в общи линии — казваше Медисън. — Не е кой знае колко вълнуващо.
„Особено след като не чу нищо от това, което ти говореше. Ще се изложиш като някаква глупачка, ако той те попита за нещо, свързано с работата му.“
Те се отклониха от едва забележимия път в прерията и поеха по дълбоките бразди, водещи към фермата на Бейкър.
— Изглежда, че баща ви си е вкъщи — каза Медисън.
ГЛАВА 11
Уинк, кучето мелез на баща й, изскочи иззад къщата и се втурна да ги посрещне, като не спираше да лае.
— Чудя се какво ли е ял татко — каза Фърн. — Той мрази да готви.
— Може да е отишъл до града.
— Той мрази това още повече.
— Трябвало е да наеме някого да ви помага, след като е уволнил Трой. При всичката работа, която вършите, сигурно не ви остава време за готвене.
Фърн усети тръпка на удоволствие. Никой мъж не беше изпитвал загриженост заради работата, която тя вършеше, и Фърн не разбираше защо Медисън трябва да е първият. Тя по-скоро би си помислила, че той дори не подозира за съществуването на жени, които работят. Може би той приличаше на Джордж повече, отколкото тя си мислеше.
Медисън спря двуколката пред къщата. Кучето продължаваше да лае.
— Млъквай, Уинк. Това съм аз — свика му Фърн и Уинк се укроти.
— Стойте тук, докато се уверя, че баща ви си е вкъщи — нареди й Медисън и слезе.
Кучето се канеше да започне отново да лае, но една рязка команда на Фърн го накара да размаха опашката си в знак на приветствие.
Бейкър Спраул излезе от къщата. Той не обърна никакво внимание на Джеймз.
— Крайно време беше да се прибереш — каза Спраул на дъщеря си. — Всичко се обърка, откакто те няма. За какъв дявол лежа толкова много?
Гневът на Медисън се възпламени като барут.
— Тя се нарани лошо при падане — обясни той на Бейкър. Гласът му беше студен като зимна виелица. — Върнах я тук само защото тя ми обеща да се грижи за себе си поне една седмица.
— Фърн не е трябвало да остава на легло дори и за един ден — каза баща й, без да прикрива презрителното си отношение, — да не говорим пък за цяла седмица. Тя има твърде много работа за вършене, а освен това в къщата няма нищо за ядене.
— Ще приготвя нещо за по-малко от час, татко — намеси се Фърн и слезе от двуколката. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не покаже колко я заболя.
— Нямаш време да се занимаваш с готвене — сряза я Бейкър. — Това стадо ми създава големи неприятности. Бичетата ти се мотаят навсякъде. Наложи се дори да прогоня няколко от телетата си. Ако те успеят да се вмъкнат в царевицата на стария Клакстън, той ще започне да стреля по тях и след това ти ще трябва да отговаряш пред него и мен.
— Роуз ще откачи, ако разбере, че сте се качили на кон — обърна се Джеймз към нея.
— Оставете вещите ми в къщата — отвърна Фърн, като избягваше да го гледа в очите. — Ще се погрижа за тях, когато се върна.
— И по-добре се заеми с кастрирането на бичетата — добави Спраул. — Ако се забавиш още малко, те ще започнат да прескачат огради, за да търсят крави.