— Ще се погрижа това да не стане — отговори тя, отвърза коня си и се метна на седлото, преди Медисън да успее да й попречи.
Фърн очакваше болката още когато се хвана за рога на седлото и се беше подготвила за нея, когато поставяше крака си на стремето, но не очакваше стрелите, които я пронизаха и я отхвърлиха почти в безсъзнание, когато се опита да се качи на коня. Тя усети нарастващо замайване, светът около нея се завъртя и тя пусна рога на седлото.
Падаше.
Фърн не можеше да повярва на очите си. Беше толкова слаба и безпомощна, че не можеше да се качи на кон.
— Казах ви, че още не можете да яздите — каза Медисън докато я подхващаше. — Искам да се върнете право в леглото и да не ставате до сутринта. Утре аз сам ще дойда да се уверя, че сте ме послушали.
— Нищо подобно няма да направи — заяви Бейкър. — Кой ще й свърши работата?
Дори и през слоевете болка, които се наслагваха около нея подобно на пръстените на гигантска боа, Фърн усети как тялото на Медисън се напрегна. Той сякаш се спря, за да прецени някакво решение.
— Не ми пука кой ще я свърши — заяви най-накрая Джеймз с обичайната си решителност. Той отнесе Фърн в двуколката и внимателно я остави на седалката. — Не ми пука дали бичетата ще изпотъпчат цялата ти реколта или ще изядат царевицата на Клакстън до стръкче. — Той върза юздите на коня й за двуколката и отново се обърна към баща й. — И се надявам бичетата да тероризират всяка крава в радиус от сто мили около Абилийн. Това си е твоето стадо, Спраул. Проблемът си е твой.
Медисън постави дисагите на Фърн обратно в двуколката.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — запита ядосано Бейкър.
— Ще заведа Фърн обратно при Роуз, където ще се погрижат добре за нея.
— Тя ми е дъщеря — извика Спраул — и аз казвам, че тя ще остане тук, за да си свърши работата!
— Казвай каквото си искаш — отвърна Медисън с присъщото си спокойствие, — но аз ще я заведа в града.
— Тя остава! — изрева Бейкър и се приближи заплашително към Джеймз.
Фърн усети как сърцето й се сви. Медисън беше едър мъж, но твърде слаб. Баща й приличаше на мечка и годините усилен труд го бяха направили як като вол. Тя не си спомняше да го беше виждала да се бие. Дори и Трой предпочиташе да отстъпва, вместо да се бие с него.
Медисън започна да се качва на двуколката и Спраул се нахвърли върху него без предупреждение.
Фърн затвори очи, защото не искаше да види как Медисън ще бъде повален на земята, но когато ги отвори, в праха лежеше баща й. Преди Бейкър да се беше опомнил, Джеймз скочи в двуколката, изплющя с камшика над главата на коня и подкара в тръс, сподирян от лая на Уинк и псувните на баща й.
— Не си мислете, че бягам, защото ме е страх — извика Медисън. — Просто не ми се искаше да удрям баща ви.
Фърн беше твърде изненадана, за да може да отговори. За по-малко от петнадесет минути той беше обърнал света й с главата надолу. Стадото щеше да създава още проблеми, но на нея вече й беше все едно. Баща й щеше да се появи в града рано или късно, но и за това не се притесняваше. Само допреди няколко дни беше мислила единствено за Трой, добитъка и баща си, а сега едва се сещаше за тях. Единственото нещо, за което можеше да мисли, бе Медисън.
И онези проклети бичета.
Тя започна да се смее и веднъж започнала, вече не можеше да се спре, въпреки че смехът й причиняваше ужасна болка.
— Какво е толкова смешно? — запита я Джеймз.
— Онова, което казахте за бичетата — отвърна тя между пристъпите смях. — Представям си как те гонени от татко с нож в ръка преследват ужасените крави из цялата околност и поглеждат зад себе си, пресмятайки колко ли от тях ще оправят, преди той да ги настигне. — Тя отново избухна в смях. — Сигурна съм, че една дама никога не би си помислила подобно нещо, а дори и да си го помисли, не би си признала.
— Мислите ли, че баща ви би ги преследвал? — попита ухилено Медисън.
— Не и ако има ум в главата. Би трябвало да ги изчака да се върнат след похожденията си, когато ще бъдат твърде уморени, за да му се изплъзнат.
Тя пак се разсмя, но я заболя и се спря.
— Не трябва сама да се грижите за стадото.
— Откакто татко уволни Трой, не можахме да намерим каубои, които да се задържат при нас по-дълго. Предупредих го, че така ще стане, но той не ме послуша.
— Защо баща ви уволни братовчед ви?
— Те не бяха съгласни за нищо. Трой се занимаваше със стаята, а татко е фермер.
— Сигурен съм, че Джордж би могъл да ви намери някого.
— Защо сте толкова сигурен, че брат ви може да осигури каквото и да било?