— Защото може. Той още от рождение има дарбата да оправя заплетени ситуации.
— Тогава защо не оставихте защитата на Хен на него?
— Това е нещо съвсем различно.
Медисън се умълча и Фърн още веднъж се опита да разбере противоречията, в които изпадаше този мъж. В един момент той бе готов да заяви, че Джордж има отговор на всичко, а в следващия намекваше, че отговори не съществуват. В един момент правеше всичко възможно да се отърве от Фърн, а в следващия я връщаше в Абилийн, за да се погрижи за нея. В един момент й се сърдеше, а в следващия беше готов да се бие с баща й, за да не й се налага да работи, преди да се възстанови.
Той също бе толкова неразбираем, колкото и промяната в самата нея.
Тя би трябвало да бъде загрижена за баща си, но не беше. Трябваше да се сърди на Медисън за това, че беше повалил Бейкър, но не можеше. Трябваше да се тревожи да добитъка си и за реколтата на съседите, но не можеше. Трябваше да очаква с нетърпение завръщането към стария си начин на живот, но си мислеше само за завръщането в дома на госпожа Абът и й се искаше да опознае повече Медисън Рандолф.
Тя би трябвало да се страхува, че продължителният контакт с този човек би сломил съпротивата й и би я направил уязвима за всичко, на което се опитваше да се противопостави в продължение на години.
Това я плашеше до смърт и Фърн не знаеше какво ще се случи на следващия ден. Ако я очакваше пътят към ада, тя бе готова да го приеме. Не можеше да направи нищо друго.
— В Абилийн правите ли си партита? — запита я Медисън. Въпросът му беше толкова неочакван, че й беше необходимо време, преди да му отговори.
— Не знам. Аз не ходя по партита.
— Защо не?
— Защото не съм искала.
— Мислех си, че ще подскочите от радост при подобна възможност.
— Някоя друга може и да го направи, но не и аз.
— Никога ли?
— Никога.
— А ще дойдете ли, ако аз ви поканя?
Никой никога не я беше канил на парти. Не се бяха осмелявали.
— Не можете да ме заведете където и да било в този град — отвърна тя. — Тук никой не ме одобрява.
— Аз също не одобрявам някои от нещата, които вършите, но вие не отговорихте на въпроса ми.
— Ако не ме одобрявате, защо тогава искате да дойда с вас?
— Не съм казал, че не одобрявам вас, а само някои от нещата, които вършите.
— Това е едно и също.
— Ако смятате така, значи не познавате добре мъжете.
Така беше, но тя не искаше да си признае пред него.
— Вие избягвате въпроса ми — каза Фърн. — Защо ме каните да дойда с вас?
— Не познавам друга жена тук.
Тя искаше смехът й да прозвучи скептично, но се получи нещо подобно на израз на отвращение.
— Не сте длъжен да познавате която и да било. Там те всички ще се надпреварват да говорят с вас.
— Вие като че ли не одобрявате това. Не мислите ли, че младите жени имат право да говорят с мен?
— Нямах това предвид и вие го знаете. Сигурна съм, че госпожа… която и да организира партито, ще покани достатъчно млади и неомъжени жени.
— Може пък аз да не искам да рискувам да бъда отбягнат от местните красавици, като отида сам.
Фърн се заля в смях.
— С вашата външност ще бъдете заобиколен от цяла тълпа жени, които ще копнеят по вас цели десет минути.
— Значи одобрявате външния ми вид? Това ме успокоява. Имах чувството, че според вас речната кал има по-голям чар от мен.
— Знаете, че сте хубав мъж — отвърна Фърн и не повярва, че бе изрекла тези думи. — А знаете и как да използвате чара си при нужда. Само дето, когато сте близо до мен, се държите като животно.
— Размишленията ви за характера ми са впечатляващи, но се отклонихме доста от основния въпрос. Ще дойдете ли с мен?
— Кой организира купона?
— Госпожа Маккой.
— Жената на кмета! — възкликна Фърн. — Тя дори не би ме пуснала да мина през главния й вход. Та тя получава киселина в стомаха само като ме види.
— Ще трябва да облечете рокля, но с изключение на това не виждам какво във вас може да я разстрои чак толкова.
— Значи не съм достатъчно добра такава, каквато съм, така ли? — Фърн усети как гневът й се надига като прилива в океана.
— Не съм казал, че не сте достатъчно добра — отговори Медисън. — Сигурен съм, че единственото възражение на госпожа Маккой е по отношение на облеклото ви.
— Вие бихте ли ме завели в дома й, облечена в сегашните ми дрехи?
— Ще бъде вечерно събиране и дори аз не бих отишъл там в дрехите, с които съм облечен сега.
— И защо не?
— Вие никога ли не отговаряте направо на зададените ви въпроси?
— За какво говорите?
— Преди петнадесет минути ви попитах дали искате да дойдете с мен на парти. Вие не само че успяхте да заобиколите въпроса ми, но и ме подложихте на подробен разпит. Ще ви попитам още веднъж: ще дойдете ли с мен на партито на госпожа Маккой?