А независимо от резултата от процеса на Хен, тази връзка щеше да бъде прекратена. Медисън щеше да се върне в Бостън при своите богати, красиви, обаятелни жени и вероятно щеше да разказва шегички за Канзас и жените, с които се е запознал там, включително и за нея.
Не, на това трябваше да се сложи край и сега може би беше подходящият момент.
— Не мисля, че това би била добра идея.
— Партито или новото начало?
— И двете.
Как можеше да му каже, че той бе пробудил в нея онази част, чието съществуване тя се бе опитвала да забрави? Беше я накарал да си спомни, че е жена. Как можеше да му каже, че бе бягала от женствеността си в продължение на толкова години, че се бе борила с факта, че е жена, и сега вече не знаеше каква е.
— Ще си помислите ли?
— Не.
— Много жалко.
Фърн буквално можеше да види пропастта пред краката си. Знаеше, че трябва да промени темата на разговора или да слезе и да върви пеша до града, но не го направи.
— Защо? — попита тя.
— Абилийн може би никога вече няма да има възможността да открие един лебед, маскиран като грозно патенце. И което е по-важно, вие самата няма да имате възможността да го откриете.
Фърн погледна настрани. Не искаше Медисън да види болката в очите й.
— Недейте! — каза тя. — Знам как изглеждам.
Медисън взе нежно брадичката й в ръка и обърна лицето й, докато я принуди да го погледне в очите.
— Вие не знаете какво смятам за външността ви.
— Моля ви! — Тя се опита да се обърне настрани, но той не й позволи.
— Виждам една млада жена, която бяга от себе си, от това, което е и което иска да бъде, защото се страхува да признае, че е красива, защото това ще я принуди да се изправи срещу нещо, което я плаши.
— Стига! — извика Фърн и рязко извърна глава.
Медисън спря двуколката, хвана Фърн за раменете и я обърна към себе си.
— Би било жестоко да ви оставя да се мислите за грозна и лишена от женственост.
— Само защото съм избрала да нося панталони…
— Ако смятах, че си вярвате, не бих казал и една думичка за панталоните ви — каза Джеймз. — Но не искам да ги обувате само защото се страхувате.
— Не ме е страх. Аз…
— Страхувате се, че някой мъж може да ви целуне и това ви плаши толкова, че се преструвате на грозна.
— Но това е абсурдно. Аз…
— Но аз не мога да бъда подлъган и възнамерявам да ви убедя, че сте красива.
— Как? — попита тя уплашено.
Медисън нежно я придърпа към себе си, повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите.
— Като ви накарам да повярвате, че искам да направя това.
И все така нежно той я целуна по устните.
Въздухът застина в дробовете й и сърцето й започна да бие силно. Светът около нея бе замрял и тя имаше чувството, че се намира някъде по средата между рая и ада.
Фърн едва не се разтопи от целувката му. Никой мъж не бе успял дори да разклати решителността й, а Медисън почти я беше унищожил. Никога в живота си не бе изпитвала толкова силно желание да отстъпи.
Меките му като коприна устни докоснаха леко нейните.
Тя усещаше топлината на дъха му да гали кожата й. Възбудата я накара да забрави за парещото слънце.
Устните му я примамиха в една продължителна целувка. Тя усети как езикът му остави едва доловима влажна следа върху долната й устна. Фърн се вцепени и забрави за всичко край себе си. Единственото нещо, което съществуваше за нея в момента, бе Медисън.
Преди да се отдръпне, той я целуна още веднъж. Този път Фърн усети страст, нужда, желание, внезапна настойчивост. Това вече не беше невинната целувка на двама души, които просто се опознаваха. Не беше и целувка от мързеливо любопитство, породена от желанието да я накара да се смята за по-различна. Беше целувка, изпълнена с обещание за страстни изживявания.
Фърн се отдръпна уплашено. Беше се задъхала и погледът й издаваше несигурност.
— Вие трябва да бъдете целувана често — каза тихо Медисън. — Заслужавате да знаете, че сте много привлекателна жена. Това ли е правил Трой? Затова ли вие сте единственият човек в Абилийн, който е казал добра дума за него?
Балонът се спука и Фърн си помисли, че се понася към ада. Тя рязко свали ръцете на Джеймз от раменете си.
— Не — отвърна тя и се отдръпна от него. Фърн потисна страха, който я обземаше всеки път, когато някой мъж я докосваше, дори и когато това ставаше случайно. Трябваше да запази спокойствие, докато събереше смелостта да го спре и да му каже никога вече да не я докосва.