— Някакво си малко падане не е причина да се втурна след Фърн — отвърна Бейкър. — Очаквах я да се прибере у дома, за да ми приготви вечерята.
Фърн не можеше да повярва на ушите си! Гласът на баща й беше загубил толкова много от силата си, че звучеше почти извинително.
— Ако бяхте попитали, щяхте да разберете, че тя не беше в състояние да ви приготви вечерята, както и да върши каквато и да било работа.
— През живота си не съм оставал в леглото дори за един ден.
— Не всички са такива късметлии като вас.
— Хората обичат да се глезят. Така се чувстват по-важни.
— Сигурна съм, че сте прав, но Фърн беше наранена доста лошо.
Фърн започна да се притеснява за реакцията на Бейкър. Той не бе свикнал да среща съпротива, особено пък от жени. Когато Трой спореше с него, Спраул направо побесняваше.
— Е, тя имаше достатъчно време да се оправи.
— Съвсем не. Мислех си, че сте разбрали това, когато тя не е успяла да се качи на коня си.
— Това се дължеше на прекалено дългото лежане в кревата. Оставете я да се пораздвижи един-два часа и ще се оправи.
— Страхувам се, че не мога да се съглася с вас. Ще са й необходими още няколко дни, преди да може да се заеме отново с малка част от предишните си задължения.
Баща й не обичаше да му противоречат. Това беше сигурен начин да го подлудят. Точно затова се бяха сбили с Трой последния път.
— Смятам да я видя на седлото преди залез. Не можете да очаквате от мен да върша и нейната работа.
— Не ме интересува кой ще й върши работата. Фърн остава тук, докато не се оправи достатъчно, за да може да си тръгне.
— Вижте какво, госпожо, не знам коя сте…
— Казвам се Роуз Рандолф и съм съпруга на Джордж Рандолф.
— … но не можете да ми казвате какво да правя с дъщеря си. А сега се дръпнете от пътя ми, преди да съм ви отместил аз.
Фърн се измъкна от нощницата и посегна към ризата си. Не можеше да го остави да докосне Роуз. Ако му позволеше да направи това, никога повече не би могла да погледне Медисън в очите.
— Ако посмеете дори да ме докоснете, съпругът ми ще ви убие! — заяви Роуз. Тя изрече това толкова спокойно, като че ли казваше какъв горещ ден ги очаква. — Искам да кажа, ако Хен не го изпревари.
Настъпи тишина. Пръстите на Фърн застинаха върху копчетата на ризата. Би било истински кошмар Джордж да бъде вкаран в затвора като убиец на баща й.
— Никой мъж не би ме убил за подобно нещо — изтърси Спраул.
— Не мога да говоря от името на другите мъже — отвърна Роуз, — но мога да говоря от името на мъжете Рандолф.
— Не ви вярвам.
Пръстите на Фърн закопчаха последните две копчета и тя посегна към панталоните си. Бейкър не вярваше на никого. Той бе твърдо убеден, че е единственият специалист по всички въпроси в целия свят.
— Господин Спраул, вие си изкарвате прехраната, като продавате стоките си на търговците на добитък, нали?
— Най-вече.
— Достатъчно е да кажа една дума на съпруга си и никой тексасец няма повече да купи каквото и да било от вас.
Тишина.
Фърн не бе мислила за влиянието, което Джордж имаше върху останалите тексасци, но не се съмняваше, че те с най-голямо удоволствие биха разорили някого само за да угодят на семейство Рандолф.
Не можеше да позволи да стане причината за провала на баща си. Не искаше това да се случи и със сигурност не желаеше той да заплашва Роуз, но трябваше да се досети, че ще стане така.
Фърн потърси чорапите си, но следващите думи на Роуз възпряха ръката й.
— Разбирам, че притежавате добитък — каза тя. — Онова стадо, за което искате Фърн да се грижи. Ако веднага не се върнете при него, нещо може да изплаши горките животинки толкова много, че да започнат да тичат, без да се спрат, преди да са се отдалечили поне на няколкостотин мили оттук. Индианците вероятно ще ги намерят преди вас.
Фърн почти можеше да чуе как баща й преглъща. Той може и да се преструва, че стадото му няма значение, но тя знаеше, че Бейкър разчиташе на парите, които то му носеше.
— Понякога е много трудно да се възпре някое стадо да не стъпче полетата на фермерите, особено когато тези полета са изпълнени със сочни зеленчуци.
— Да не би да ме заплашвате? — попита Бейкър. Гласът му все още звучеше ядосано, но Фърн усети, че той вече не беше толкова уверен в себе си. Тя забрави за босите си крака и се отпусна по гръб върху леглото.
— Само ви казвам какво би могло да се случи, ако продължавате да оставяте фермата си без надзор. Ние ще задържим Фърн при нас. По този начин няма да ви се налага едновременно да се грижите за нея и да си вършите работата.