— Татко е проблем за всички ни.
— Но не е чак толкова зле, ако сме заедно.
Медисън се надяваше, че това беше вярно. Той никога не бе признал, че има нужда от любовта и одобрението на баща си. В това просто нямаше смисъл. По-лесно му беше да си признае, че се нуждаеше от одобрението на Джордж.
— Защо си нарекъл сина си на него? Едва не припаднах, когато разбрах.
— Някой ден ще ти разкажа.
— Защо не сега?
— Още не си готов.
Това ядоса Медисън.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да има нещо, което само живеещите в Тексас могат да разберат?
— Не. Става въпрос за нещо, което никой мъж не може да разбере, ако не е сложил оръжие, не е прекратил всякакви кавги и не е насочил вниманието си към нещата, които е мислил, че никога няма да притежава. Ти още не си постигнал това. У теб се е насъбрал твърде много гняв и ти се съпротивляваш твърде силно, за да можеш да разбереш.
На Медисън не му хареса този отговор, но той бе достатъчно честен, за да знае, че Джордж бе прав. Джеймз все още искаше да докаже, че е бил прав, когато бе напуснал ранчото.
— Имаш ли нещо против, ако попитам какво има в тази кутия? — запита брат му.
Настроението на Медисън се промени внезапно.
— Чувал ли си за любопитната котка, която била изядена от кучето?
— Не е чак толкова зле — отвърна Джордж с усмивка. — Един от начините да се интересуваш от благосъстоянието на всички е да се интересуваш и от техните работи.
— Това не би било проблем, като се има предвид, че вие всички живеете под един покрив.
— Ти не живееш при нас.
По лицето на Джеймз премина сянка.
— Не мисля, че искам да ти кажа. Това е една игра, от която може нищо да не излезе. Аз не обичам да се разчува за провалите ми.
— Искаш ли да ти дам един съвет?
— Не.
— Добре. И без това нямам опит с жените.
— Кой е казал, че става въпрос за жена?
— Няма мъж, който да е бил женен от пет години и да не се е научил да разпознава кутия за рокли — каза Джордж с насмешливо пламъче в очите. — Или тук е замесена жена, или ти си възприел някои доста странни навици, откакто живееш в Бостън.
Медисън се изсмя високо.
— Забравих, че винаги си знаел какво става в съзнанието ми, дори и когато решавах да не ти го разкривам.
— Някои неща никога не се променят.
— Но има толкова много, които се променят.
— Не и онези, които имат значение. Ние просто се научаваме да гледаме на тях по различен начин.
Медисън не беше сигурен дали бе разбрал последните думи на брат си, но не искаше да се задълбочава точно сега. Той бе обяснил на самия себе си защо беше купил тази рокля в Абилийн и това бе достатъчно.
ГЛАВА 13
— Мислила ли си с каква рокля ще отидеш на партито? — попита Роуз Фърн.
— Не. Аз…
— Медисън те е поканил, нали? Той каза, че ще ходи, но мъжете не винаги си спомнят за такива неща. Особено когато трябва да прегледат оборите или да проверят прашните пътища.
— Да, но…
— В един момент си помислих, че съм сбъркала. — Роуз погледна изпитателно Фърн. — Ако у вас нямаш нищо подходящо за обличане, можем да отидем да потърсим по магазините. В Абилийн продават ли вечерни рокли?
— Не знам. Никога не съм си купувала рокля.
— Никога ли? — запита Роуз и очите й се разшириха от изненада.
— Нито веднъж — отвърна Фърн. — Аз не нося рокли.
— Каза ли за това на Медисън?
— Казах му, че няма да отида с него.
Роуз остана невъзмутима.
— Той ми каза, че ще отидеш.
— Медисън никога не чува онова, което не иска да чуе, особено ако аз го казвам.
Тишина.
— Ще отидеш ли?
Фърн вече беше решила да откаже, но се чу да казва:
— Може би…
— Но не можеш да го направиш без рокля.
Очевидно и Роуз не беше по-различна от останалите.
Фърн не знаеше защо си бе мислила, че не е така. Предположението й вероятно се дължеше на това, че Роуз винаги се отнасяше с разбиране към нея. Фърн се надяваше, че Роуз ще я разбере и този път.
— И защо да не мога? Ако мъжете могат да носят панталони, защо жените да не могат?
— Знам, че на теб и Медисън ви стана навик да правите всичко напук на желанията на другия — каза Роуз нетърпеливо — но партито на госпожа Маккой не е място за лични свади и подобни караници биха разгневили всички. Хората отиват там, за да се отпуснат и да се забавляват. Ако не можеш да направиш това, не трябва да ходиш. Освен това ти вече знаеш мнението на Медисън за облеклото ти.
— Чувала съм мнението му за много неща.
— Очевидно, не си слушала добре. Мъжете от семейство Рандолф имат много добри качества, но отстъпчивостта не е едно от тях.