Това означаваше, че той вече не й беше противник, а се бе превърнал в обект на безкрайно любопитство. Фърн искаше да го гледа, да го чува. Искаше да го докосва, но не смееше да го направи. Зачуди се какво ли щеше да изпита, ако положеше ръката си върху онази силна ръка, която я бе подкрепяла по време на дългата езда от къщата на Конър към града.
Фърн се загледа в лицето на Медисън и й се стори, че го вижда за първи път. Зачуди се как тези черни като нощта очи можеха да бъдат толкова жизнени. Запита се как ли би изглеждал той, ако не беше облечен в тези дрехи, ако косата му падаше в очите му, дори и ако не се беше обръснал.
Фърн се зачуди дали някога му омръзваше да бъде толкова независим и дали не копнееше за някого, на когото да може да се осланя. Запита се дали бостънските жени очакваха от мъжете си и да знаят отговорите на всички въпроси. Тя не би спряла да се интересува от някой мъж само защото е направил грешка.
Разбира се, хора като Медисън никога не си признаваха грешките. Това трябва да беше тежко бреме за тях. Той се нуждаеше от човек, в присъствието на когото да бъде самият себе си, от човек, който можеше да го обича такъв, какъвто беше.
Фърн се зачуди защо близостта му я караше да се чувства като друг човек. Не разбираше защо всичко, което се бе опитвала да постигне в продължение на толкова много години, внезапно се оказваше точно обратното на желаното от нея. Най-объркващо беше, че част от нея желаеше тези промени толкова силно, че Фърн не знаеше дали би могла да се откаже от тях.
Винаги, когато Медисън бе до нея, тя усещаше как съпротивителните й сили я напускат и нямаше нито енергията, нито намерението да ги възстанови. Бавно, но сигурно, той събаряше стените около нея, смъкваше маскировката й и излагаше на показ уязвимата вътрешност, чието съществуване тя не искаше да признае пред себе си, камо ли пред останалите.
Мислите й я караха да се чувства неудобно и малко я плашеха. Тя отмести погледа си, защото се страхуваше, че Медисън щеше да ги прочете.
Фърн усети как ръката му я обгръща и цялото й същество реагира, като че ли я бяха улучили хиляди ледени късчета. Всяка клетка в тялото й усещаше близостта му.
— Утре смятам да си поговорим с него — продължи Медисън.
— Мога и сама да говоря с баща си — каза Фърн, благодарна че Джеймз бе толкова загрижен, разтревожена за реакцията на Бейкър и раздразнена, че Медисън решаваше да говори с баща й, без да я пита.
— Но няма да го направите.
— Откъде знаете?
— Защото сте си набили в главата, че единствената възможност да бъдете третирана по начина, по който искате, е да работите повече от мъж. Вие никога няма да бъдете нещо повече от едно лошо подражание на мъж, но подозирам, че ако пожелаете, можете да бъдете една много интересна жена. И красива при това.
Фърн загуби ума и дума.
Презрението на Медисън към постиженията й я вбеси. Имаше ли представа той колко добра беше в ездата, хвърлянето на ласо и стрелбата? Не. Имаше ли представа колко се бе старала да постигне положението, което той отхвърляше категорично с едно-единствено изречение? Съвсем не.
Отново бе направил предположение въз основа на опита си в префърцунения Бостън и бе убеден, че е абсолютно прав.
Само че Фърн не можеше да му се сърди. Никой преди не я бе наричал много интересна и красива жена. А Медисън я беше виждал само в панталони. Едва днес тя бе спряла да носи каубойската си шапка в къщата.
— Какво ви кара да твърдите това? — Тя знаеше, че не трябва да проявява любопитство, защото Джеймз сигурно щеше да каже нещо, което нямаше да й се хареса, но не можеше да устои на изкушението.
— Да твърдя какво?
— Че мога да бъда красива жена. — Трудно беше да скрие любопитството си. Той щеше да разбере, че това я интересува.
— Ще трябва да стоите настрана от слънцето и вятъра достатъчно дълго, за да престане кожата ви да прилича на стар пергамент. — Устните на Джеймз се извиха в лека усмивка. — Приличат повече на индианска девица, отколкото на бостънска госпожица.
Пръстът му докосна рамото й и цялото тяло на Фърн се обля в топлина.
— Предпочитам да бъда индианска девица вместо бостънска госпожичка — отвърна тя остро. — Така поне ще си запазя здравия разум.
— Имате си достатъчно здрав разум. Това е едно от нещата, които ми харесват у вас.
— Преди нищо в мен не ви харесваше.
— Промених си мнението.
— За какво?
— Почти за всичко, но все още ми се иска да не се обличате по този начин. Имате много хубаво тяло.
Фърн почервеня. Досега тя би прегазила с коня си всеки мъж, който би се осмелил да каже нещо за тялото й. Но пръстите на Медисън нежно галеха косъмчетата по врата й и това я подлудяваше. Не можеше да се концентрира достатъчно, за да може да му отговори.