— Не знам — отвърна той. — Със сигурност не и типът мъже, към който си мислех, че спадам. Изглежда, че Канзас събуди защитните ми инстинкти.
— В Бостън никой ли не се нуждае от защита?
— Не и колкото вас.
— Аз ли? И от какво трябва да бъда защищавана?
— От себе си, от баща си, от този град. Както и от нещо, за което не искате да ми разкажете. Какво е то? Баща ви може и да ви претоварва с работа, но би ви защитил.
Фърн отново забеляза същия мъж. Той се връщаше в обратна посока и този път сякаш вървеше по-бавно. Тя беше съвсем сигурна, че той ги наблюдава. По гърба й премина тръпка. Беше благодарна, че Медисън бе до нея. Присъствието му я успокояваше.
— Не мога да ви кажа — заяви тя.
— Защо?
— Някои неща не могат да бъдат обяснени толкова лесно.
За момента изражението на Джеймз сякаш казваше, че той няма да зачете желанието й да не говори, но погледът му внезапно омекна и Фърн осъзна, че той й предлагаше безкрайно разбиране.
— Време е да започнете да бъдете жена и да се гордеете с това. Баща ви вероятно няма да одобри това, но ще свикне. Той може дори да започне да се гордее, че има дъщеря като вас.
Фърн усети огромно желание да се хвърли на врата му и да заплаче, но успя да го потисне. Мъжете никога не плачеха и не обичаха плачещите жени.
— А вие? — запита тя, опитвайки се да насочи вниманието към него, докато успее да се овладее.
Вместо отговор, той я хвана за раменете и я обърна така, че лицето й да не бъде скрито под сянката.
— Защо плачете?
— Не плача.
— Добре, защо тогава не плачете?
— Вие си противоречите — каза тя и се опита да се засмее.
— Вие също.
— От жените не се очаква да говорят смислено. Не го ли знаехте?
— Не исках да кажа нещо, с което да ви нараня.
— Не го направихте. Вече ми се беше насъбрало доста.
Вместо да й задава повече въпроси или да я уверява, че всичко ще се оправи, Медисън я придърпа към себе си и обви ръце около нея. Нежно привлече съпротивляващото се тяло, докато рамото й полегна върху гърдите му.
— Най-лошите рани са онези, причинени от нещо, което таим вътре в себе си — каза той и я целуна по челото.
Разбирането в гласа му я накара да се отпусне. Медисън знаеше какво изпитва Фърн, защото и той изпитваше същото. Джеймз разбираше, че съпротивата й нямаше нищо общо с желанието й да изглежда силна, а се дължеше просто на волята й да оцелее. Съмненията й нямаше да се разсеят с времето. Те винаги щяха да останат в нея и да я нараняват.
Но ако Фърн можеше да намери щит, който никога да не я изостави, никога да не се износи, да бъде толкова силен и здрав, че нищо да не може да го пробие, може би нямаше да я боли толкова много.
Тя не знаеше какъв би могъл да бъде този щит, но ако някога успееше да го открие, се надяваше той да има нещо общо с това, че ръцете на Медисън я прегръщаха. Никога през живота си Фърн не се беше чувствала толкова защитена и в такава безопасност.
Той бе нежен с нея заради нараняванията й, но дори и когато усети лека болка, все още й се искаше Медисън да я притисне по-здраво и по-близо до себе си. Искаше да е толкова здраво свързана с него, че нищо да не може да ги откъсне един от друг.
Усети как ръцете й бавно обвиха кръста на Медисън — направиха го сами, без съзнанието й да им го нарежда. Обзе я странно чувство.
Никой мъж не бе я прегръщал. Тревогата и очакването засилиха великолепното чувство на доволство, докато тя усети, че е намерила отговорите на всички въпроси.
Да обвие ръцете си около Медисън бе още по-приятно. Той имаше силно и стегнато тяло. След като дълго време бе живяла като върху подвижни пясъци, тя имаше чувството, че си почива върху монолит.
Беше на сигурно място. Беше си у дома.
Целувката на Джеймз беше нежна, а докосването му — леко, прегръдката му й даваше сигурност. В целувките му имаше някаква проникваща способност, на която Фърн не можеше да устои. Харесваше й начинът, по който той я принуждаваше да върши точно това, което й се искаше.
Медисън нежно докосна устните й и скоро започна да покрива лицето й със страстни целувки. Фърн никога не бе чувала за мъже, които целуват жените по очите, но това много й харесваше.
Трудно й бе да повярва, че Джеймз, който можеше да бъде толкова рязък и безстрастно критичен, можеше да захвърли нежеланието си да показва емоциите си и вместо това да се държи като любящ мъж. Той се бе променил също толкова, колкото и тя.
По някакъв незнаен начин бе успяла да му въздейства с женската си магия и той напълно бе забравил, че не я одобряваше, а вместо това искаше да я целува.
Но неговото влияние над нея бе също така необикновено.