Най-накрая тя чу как се затваря врата откъм задната страна на къщата и разбра, че госпожа Абът се е прибрала в стаята си. Без да губи време, Фърн се измъкна от спалнята, премина на пръсти през хола и излезе през входната врата, която госпожа Абът бе оставила отключена, за да може Джордж да се прибере.
Медисън бе оставил коня й в конюшнята на Том и Ричард Еверет. За да стигне дотам, Фърн трябваше да премине през целия град. Налагаше се да мине и покрай „Дроувърс Котидж“. Тя се надяваше, че никой няма да я разпознае.
Бързо прекоси Втора улица, като се държеше встрани от светлината, която проникваше на улицата през прозорците на къщите. На пресечката с улица „Бъкай“ се спря за миг, преди да завие наляво и да се отправи на север към железопътната линия. Тя нахлупи шапката си още по-ниско. Беше облякла най-тъмните си и най-широки дрехи.
Кръчмите по улица „Тексас“ бяха достатъчно отдалечени и нямаше вероятността да срещне каубои по пътя си.
Фърн намали хода, когато наближи ъгъла на улица „Тексас“ и „Дроувърс Котидж“, но не видя никого на верандата на хотела. Тя приведе глава и забързано премина покрай сградата.
Огромното открито пространство около железопътната линия не предлагаше никакво прикритие, но тя успя да достигне конюшнята незабелязана.
Том Еверет беше там.
— Ако бях на твое място, не бих излизал точно сега — опита се да я спре той, когато Фърн му каза, че иска да й оседлае коня. — Задава се голяма буря.
— Знам, но трябва да видя какво става с фермата. Татко ще отсъства няколко дни.
— Не би трябвало да яздиш през нощта. Ами ако ти се случи нещо?
— От шестгодишна яздя по всяко време на денонощието. Защо трябва да не го правя сега?
— Ако паднеш от коня си, няма да те намерят чак до сутринта.
Фърн отвори уста да му каже, че никога не е падала от коня си, но се спря. Всички в Абилийн вече знаеха защо е отседнала при госпожа Абът.
— Мога да се оправя и сама. Ребрата вече не ме болят.
Малко по-късно тя беше върху седлото и се отправи извън града. Налагаше се още веднъж да премине край „Дроувърс Котидж“, но този път й беше по-лесно, на седлото Фърн приличаше на който и да било каубой.
Тя опипа калъфа на пушката си, за да се увери, че оръжието си е на мястото. Фърн никога не го беше използвала но след онази нощ преди осем години никога не бе излизала невъоръжена нощно време.
— Никой няма да повярва, че Хен е невинен, докато не открием кой е истинският убиец на Трой Спраул — каза Медисън. — Хората тук по-скоро биха повярвали, че сме платили на Еди Финч да излъже в съда.
Джордж бе намерил една колиба в прерията, в която можеха да държат Еди до делото. Мястото беше достатъчно отдалечено от града и никой не би чул виковете му за помощ. Засега обаче каубоите на Джордж бяха успели да убедят Финч, че ще бъде по-добре за него, ако изобщо не вика.
— Особено след като свидетелят иска точно парите — каза Джордж.
— Хен винаги може да се върне в Тексас — предложи Джеймз.
— Аз никога не бягам — отвърна Хен, гледайки Медисън право в очите.
— Това не е начин да покажеш благодарността си — смъмри го Джордж.
— Не го спирай — намеси се Джеймз. — Остави го да си излее душата.
— Никога няма да забравя деня, в който се събудих и открих, че те няма — каза Хен и в очите му проблесна старият гняв.
— Има неща, които и аз не мога да забравя — отвърна Медисън. — Ако не исках да гоня крави, да яздя под парещото слънце, докато погледът ми се замъгли от умора, или да разкъсвам тялото си в борба с диви бичета, ти нямаше търпение да ми кажеш какво жалко подобие на мъж съм бил. Когато казвах, че искам да се върна обратно в училището или когато ти ме хванеше да чета книга или да се опитвам да разчистя онази кочина, в която живеехме, ти ми казваше, че е срамота, че не съм се родил момиче.
— Не си спомням да съм те закачал чак толкова.
— Това ти беше станало навик и аз се съмнявам, че изобщо си се чувал какво говориш. Имах чувството, че си двойник на татко.
Хен се изправи изпълнен със студена ярост.
— Ако още веднъж кажеш, че приличам на него, ще те убия.
— Можеш да ме застреляш още сега, но истината няма да се промени само защото ти не искаш да я чуеш.
— Ти винаги се подиграваше с Монти — обвини го Хен. — Знаеше, че той може да ти отвърне само като побеснее или скочи да те бие. Знаеше, също така, че той не можеше да направи това, без да нарани мама. Ти се държеше като страхливец.