Медисън я обхвана в смазваща прегръдка, а тя обви ръце около него, като го притегляше все повече и повече, докато телата им се сляха в едно цяло с една обща душа.
Но след като достигнаха този съвършен съюз, Медисън усети как се отдалечава, издига нагоре и се понася сам, наблюдавайки Фърн свита в обятията на някой друг.
Лицето й престана да излъчва екстаз. Гняв и страх разкривяваха чертите, които му бяха толкова скъпи. Вместо да се притиска в обятията му, тя се бореше да се измъкне от тях. Мъжът, който се любеше с нея, не беше Медисън.
Някакъв непознат изнасилваше Фърн.
Медисън се опитваше да стигне до тях и да ги раздели, но се носеше надалеч, безпомощен, а Фърн викаше тихо името му.
Медисън се събуди с пресекващ дъх и конвулсивно потреперване. Мокро от пот, цялото му тяло се тресеше, а чаршафът беше залепнал по него. Той го отметна и стана от леглото.
Сънят беше ужасяващо реален. Не можеше да изхвърли този мъж от съзнанието си!
Някъде там се намираше човекът, който беше нападнал Фърн. Може би беше убиец, а може би — порядъчен гражданин, но не беше получил наказанието си за живота, който почти беше съсипал. Медисън не можеше повече да се чувства удовлетворен от това само да докаже невинността на Хен. Трябваше да намери този мъж и да се увери, че никога повече нямаше да напада жена.
Закле се също така, че никога нямаше да се откаже от Фърн и че един ден щеше да я направи своя жена. Тя щеше да дойде при него в подходящо за нея време, тогава, когато желаеше и когато нямаше да може да се противопостави повече на нуждата, притегляща я към него.
Фърн не видя Медисън на следващия ден, тъй като тръгна рано за ранчото, но същата вечер той доведе Саманта и Фреди на гости у Роуз и Джордж. Ако се беше опитал да убеди Фърн, че греши по отношение на Саманта, щеше да направи голяма грешка. Госпожица Брус беше достатъчно голяма дама, за да показва чувствата си, но Фърн усети, че и Роуз бързо разбра, че Саманта беше влюбена в Медисън. Това беше ясно дори за госпожа Абът.
— Никога не съм си помисляла, че ще кажа подобно нещо за господин Медисън — каза госпожа Абът, след като Медисън и Джордж тръгнаха да изпратят младите Брус до хотела, — но двамата с тази госпожица Брус са най-красивата двойка. Мислиш ли, че ще се оженят? Сигурна съм, че само чака да й направи предложение.
— Не мога да кажа — отговори Роуз, като погледна скришом към Фърн. — Не познавам Медисън от по-дълго време, отколкото и ти.
— Знам, но тъй като си му снаха все пак…
— Той не споделя с мен, а според Джордж не споделя с никого.
— Колко жалко, че тя няма да присъства на забавата — продължи госпожа Абът. — Никой в Абилийн не е виждал някога подобна красавица.
— Госпожа Маккой е изпратила специална покана за госпожица Брус и брат й — информира я Роуз.
— Не съм си и помисляла, че господин Медисън би я оставил да седи сама в хотела, не и когато може да танцува с най-красивата жена, която съм виждала някога.
— Сигурна съм, че Медисън ще потанцува с госпожица Брус, но тя отива с брат си, а Медисън ще придружи Фърн.
— Фърн ли! — възкликна госпожа Абът, като се обърна към изчервяващата се Фърн. — Сигурна съм, че тя няма даже обикновена рокля, а камо ли официален тоалет.
— Няма значение, Медисън ме уверява, че ще бъде кавалер на Фърн на това парти.
— Никога не съм казвала, че ще отида — обади се Фърн. — Медисън просто е предположил, че ще направя това, което той желае.
— Може и така да е, но сигурно не мислиш да му откажеш в този момент? — възкликна госпожа Абът.
Фърн се зачуди какво беше направил Медисън, за да се издигне от мъж, заподозрян в опит да се вмъкне в спалнята й, в джентълмен, на който даже и жена като Фърн да не можеше да откаже. Искаше й се и тя да може да се радва на благоговение в очите на хората.
Не виждаше как отиването й на парти би променило нещата. Ако преди се притесняваше как щеше да изглежда в обществото на местните красавици, то сега й се струваше върховна глупост дори само да си мечтае да се появи на едно парти със Саманта Брус.
И все пак наистина си мечтаеше да отиде, жадуваше за това всяка нощ, представяше си, че се появява в рокля, по-красива от всяка дреха, която Саманта можеше да купи в Бостън или Ню Йорк. Мечтаеше да бъде по-красива от всяка жена, която Медисън бе виждал някога, и да танцува през цялата нощ, копнееше да я държи в обятията си, да види очите му толкова изпълнени с любов, че да забрави, че има и други жени в залата. Мечтаеше да й шепне думи за любов и вечна вярност, мечтаеше за целувките му, които щяха да възпламенят душата й, и за желанието, което щеше да запали в тялото му.