— Ти си много по-дребна от мен — каза Фърн. — Не бих могла да вляза в нито една от роклите ти, дори и да разпориш всички шевове.
— Тази ще ти стане — засмя се срамежливо Роуз. — Бях толкова потисната от вида си, напомнящ този женски бизон, че си поръчах две рокли в Сейнт Луис и още една в Канзас Сити. Магазинът в Сейнт Луис ми изпрати погрешни номера. Ако ти станат, това ще ми спести грижата да ги връщам.
Фърн се отпусна. Нямаше никакъв начин някой да обърка толкова много размера на Роуз, че да се окаже подходящ за Фърн, но наред с облекчението, което почувства, че нямаше да отиде на партито, усети и съжаление.
Искаше й се още веднъж в живота си да се позабавлява, да има възможността да бъде самата тя, а не да трябва да се насилва и да убеждава хората, че е по-скоро мъж по природа. А за да бъде честна пред себе си, трябваше да си признае, че й се искаше някой да пожелае да танцува с нея. Тя не можеше, но сигурно щеше да й бъде приятно да опита.
Но най-много от всичко желаеше да има някой, който да си мисли, че е красива, макар да знаеше, че не беше. Знаеше го от десетгодишна възраст, когато едно момче й каза, че е по-грозна от малкото на булдог, а тя го беше повалила на земята и бе разбила носа му. Беше го направила по-скоро за да се сдържи да не се разплаче, отколкото да си върне на момчето, но я беше заболяло толкова много, че никога не го беше забравила.
Никога не си беше помисляла, че може да бъде хубава, докато Медисън не започна да прекарва цялото си време с нея, да й повтаря, че е хубава и че я обича. Вината беше изцяло негова. За всичко беше виновен той.
— Достатъчно приказки изприказвахме за една вечер — каза Роуз, когато чу стъпките на Джордж на предната веранда. — Утре трябва да проверим дали ще можем да осъществим намеренията си. Междувременно ще се наложи да не ходиш на ранчото — посъветва тя Фърн. — Грижите покрай животните не са начин за подготвяне за парти.
Медисън не можеше да намери Роуз. Беше раздразнен, че я нямаше, защото тъкмо бе събрал смелост да разговаря с нея за Фърн. Реши да чака, но бързо се отегчи в собствената си компания. Премести се от салона на предната веранда, а после в задния двор, където откри Уилиям Хенри да играе под сянката на канадска топола. Ед не се виждаше никъде.
Уилиям Хенри си беше направил истинска дървена колиба. Беше си построил от малки пръчици и конюшня. В конюшнята имаше около десетина дървени кончета и крави. Трима каубои на коне обикаляха наоколо, навярно да пазят от конекрадци.
— Това е много хубав комплект — каза Медисън, докато Уилиям Хенри галопираше един от ездачите в конюшнята. — Баща ти ли ти го поръча?
— Ами — отвърна Уилиям Хенри, без да отклони поглед от играчките си. — Чичо Солти ми го направи и ще ми направи още, докато ме няма.
Първият ездач завърши обиколката си на конюшнята. Уилиям Хенри избра друг и започна втора обиколка.
— Ездачът има ли име? — попита Медисън.
— Това е чичо Монти. — Той вдигна нагоре фигурата, за да може Медисън да я разгледа хубаво. — Виж, прави гримаса.
— Защо? Да не би някой да е откраднал някоя от кравите му?
— Не. Онова момиче го тормози отново. Чичо Монти не обича момичета. Казва, че причиняват прекалено много проблеми.
Медисън си помисли, че двамата с брат си можеха да се разберат по някои въпроси в крайна сметка, Фърн със сигурност беше обърнала живота му наопаки.
— Кой е другият ти ездач? — отново попита Медисън.
— Това е татко — отговори Уилиям Хенри, като му показа най-едрата фигура. — А този е чичо Хен, който също не обича момичетата.
— Хубаво е, че татко ти ги обича.
— И татко не ги обича — заяви Уилиям Хенри натъртено. — Той обича мама.
— И аз харесвам майка ти — каза Медисън, като се опита да прикрие усмивката си.
— Всички я харесват — заяви отново Уилиям Хенри. — Тя никога не причинява неприятности, а оправя нещата.
Такова трябваше да бъде момичето, за което смяташе, че ще се ожени, но това бе описанието на Саманта, а той се беше влюбил във Фърн, което беше най-голямото бедствие на запад от Мисисипи.
— Предполагам, че не всяко момиче може да бъде като майка ти.
— Чичо Монти каза, че обвързването му с Айрис е по-лошо от това, да тръгнеш след теленце с гладък като кадифе гръб или да попаднеш в ноктите на котка в някой шубрак. Казва също, че Айрис трябва да бъде депортирана.
Медисън се разсмя.
— Тя откъде е?
Уилиям Хенри се огледа наоколо, после се приближи към Медисън и прошепна на ухото му:
— Чичо Монти казва, че е дошла от ада — захили се Уилиям Хенри доволно. — А мама казва, че не трябва да изричам думата „ад“, но чичо Монти я употребява през цялото време. Мама каза, че ще го удари гръмотевица, а татко отговори, че гръмотевицата нямало да си губи времето.