Едно от правата ти като губернатор е да си избереш портрет на твой любим предшественик и да го окачиш в кабинета си. Всеки знае, че Матър би избрал портрет на самия себе си, стига да разполага с нарисуван. Благочестивият, мразещ дявола Уилям Фипс се взира подозрително в Ламонт. Тя разглежда останалите антики и гипсовите орнаменти по стените. Защо мъжете — и особено републиканците — са толкова луди по Фредерик Ремингтън? Губернаторът има внушителна колекция бронзови статуетки. Каубой, обяздващ буен кон. Шайен на галопиращ кон. Гърмяща змия, готвеща се да ухапе кон.
— Благодаря, че отдели време да се срещнеш с мен, Хауард.
— Двайсет и три карата вместо двайсет и четири — замислено казва той. — Не го знаех, но пък е символично, не си ли съгласна? Напомня ни, че управляващите не са съвсем чисти.
Но губернаторът е — чист консервативен републиканец. Бял, в началото на шейсетте, с приятно и благо лице, зад което се крие безсърдечен двуличник. Оплешивяващ, възпълен, достатъчно добродушен, за да не изглежда надменен или непочтен — за разлика от Ламонт, която се възприема като коварна и измамна, защото е красива, умна, образована, изискано облечена, силна и доста гласовита в подкрепата си и дори в толерирането на онези, които са били споходени от нейното щастие. С други думи, тя изглежда и говори като демократ. И все още щеше да е такава — всъщност щеше да е губернатор, — ако сама не беше поверила благополучието си на един пряк наследник на онзи истеричен преследвач на вещици Котън Матър.
— Какво да правя? — започва Ламонт. — Ти си стратегът. Признавам, че съм донякъде новак, когато опре до политика.
— Позамислих се върху онзи случай с Ютуб и сигурно ще се изненадаш, като чуеш какво ще ти кажа. — Губернаторът оставя писалката си. — Склонен съм да го разглеждам не като спънка, а като възможност. Разбираш ли, Моник, чистата и проста истина е, че се боя, че преминаването ти в Републиканската партия нямаше желания ефект. Сега обществото още повече вижда в теб типичния либерал и амбициозна жена. От онези, които не стоят по домовете си да отглеждат деца…
— Доста широко се оповести, че обичам децата и съм искрено загрижена за благополучието им, особено на сирачетата…
— Сирачета в страни като Латвия…
— Румъния.
— Трябваше да избереш някои местни. От тези тук, в Америка. Може би пострадали от урагана Катрина например.
— Може би трябваше да ми го предложиш, преди да подпиша чека, Хауард.
— Схващаш ли накъде бия?
— Предполагам, че да. Ще обясниш защо ме избягваш, откакто беше избран.
— Би трябвало да помниш разговорите, които имахме преди изборите.
— Спомням си ги до последната думичка.
— И явно започна да игнорираш всяка думичка, след като всичко приключи. Смятам това за неразумно и за проява на неблагодарност. А сега се обръщаш към мен в момент на нужда.
— Ще ти се издължа, и знам точно как…
— Ако искаш да бъдеш успешен републикански лидер — прекъсва я той, без да я слуша, — трябва да демонстрираш консервативни семейни ценности. Да бъдеш техен застъпник, техен кръстоносец. Против абортите, против хомосексуалните бракове, против глобалното затопляне, против изучаването на стволови клетки… Е… — Потропва леко с пръсти по бюрото. — Не е моя работа да съдя, а и не ме интересува какво правят хората в личния си живот.
— Всички се интересуват какво правят хората в личния си живот.
— Определено не съм наивен, когато стане дума за емоционални травми. Знаеш, че съм служил във Виетнам.
Нещата не вървят в очакваната посока и Ламонт започва да настръхва.
— След всичко, през което преминаваш, съвсем нормално е да се проявиш като човек, който има да се доказва. Агресивен, гневен, енергичен, може би малко неуравновесен. Страхуващ се от близост.
— Не знаех, че Виетнам ти е причинил това, Хауард. Тъжно е да науча, че се страхуваш от близост. Между другото, как е Нора? Още не мога да свикна да мисля за нея като за първата дама на щата.
Трътлеста дърта домакиня с коефициент на интелигентност колкото стрида.