— Не съм бил сексуално насилван във Виетнам — прозаично казва губернаторът. — Но познавам военнопленници, които бяха. — Поглежда настрани и заприличва на нарисувания губернатор Фипс. — Хората ти съчувстват за случилото се с теб, Моник. Само чудовище би останало равнодушно към ужасната случка от миналата година.
— Случка? — Гневът й пламва. — Наричащ станалото случка!
— Но ако сме реалисти? — меко продължава той. — Хората не дават пукната пара за проблемите ни, за злополуките, за личните ни трагедии. Хората мразят слабостта. Това е човешката природа. И животински инстинкт. Освен това не обичаме жени, които прекалено много приличат на мъже. Силата и смелостта са чудесни в определени граници, стига да се проявяват по женски начин, един вид. С това искам да кажа, че клипът от Ютуб е същински дар. Контиш се пред огледалото. Опитваш се да изглеждаш съблазнителна по начин, който харесва на мъжете, и жените могат да го използват за пример. Точно от такъв имидж се нуждаеш в момента, за да обърнеш засилващата се вълна от предположения, че случилото се ти е навредило като потенциален лидер. Вярно, отначало предизвика голямото съчувствие и възхищението на обществото, но сега нещата се устремяват в обратната посока. Започваш да изглеждаш като прекалено дистанцирана, прекалено твърда, прекалено пресметлива.
— Нямах представа.
— Опасността от интернет е очевидна — продължава той. — Всеки може да бъде журналист, автор, новинар, филмов продуцент. Предимствата са също толкова очевидни. Хора като нас могат да правят същото. Да си върнат на тези самозвани… Ако използвам думата, която ми хрумва на първо място, ще изляза вулгарен като Ричард Никсън. Нищо не ти пречи сама да си направиш видео и да го пуснеш анонимно. А след катосе вдигне шум, остави някой смотаняк да обере лаврите.
Самият Матър прави точно това. Установила го е преди много време.
— Какво видео по-точно? — интересува се тя.
— Не знам. Иди в църквата с привлекателен вдовец с няколко деца. Може да направиш емоционално обръщение към паството, да говориш за дълбоката промяна в душата си — такава като на Павел по пътя за Дамаск, — която те е направила ревностна поддръжница на живота и застъпник на поправка в конституцията, забраняваща хомосексуалните бракове. Говори за тежкото положение на хора и домашни любимци след урагана Катрина, за да отклониш вниманието от това, че си помогнала на сираци извън Америка.
— В Ютуб не се пускат толкова дълги неща. Трябва да е някакъв спонтанен момент, който е смущаващ, объркващ, героичен, нещо шантаво. Като онзи булдог върху скейтборд…
— Добре де, тогава падни по стъпалата, докато слизаш от амвона — нетърпеливо я прекъсва той. — Някой, най-добре пасторът, се втурва да ти помогне и без да иска, те хваща за циците.
— Не ходя на църква. Никога не съм ходила. А и сценарият е унизителен…
— А изучаването на деколтето в тоалетната не е, така ли?
— Току-що каза, че не е. Каза, че било съблазняващо. Че било предизвикателно и накарало много хора да си припомнят, че съм привлекателна жена, а не някакъв студенокръвен тиранин.
— Моментът не е подходящ за инат — предупреждава я той. — Нямаш три години, преди машината да се задейства отново. Вече го е направила.
— Което е и причината неведнъж да искам да поговорим по един друг въпрос — възползва се от възможността Ламонт. — Става въпрос за инициатива, за която определено трябва да знаеш.
Отваря куфарчето си и вади резюме на случая Джейни Бролън. Подава му го.
Той го преглежда надве-натри и поклаща глава.
— Не ме интересува дали Уин еди-кой-си ще го реши, или не. Ще си новина номер едно ден, може би два, а до изборите на никого няма да му пука, няма дори да си спомня.
— Не става въпрос само за някакъв случай. А за нещо много по-голямо. И трябва да подчертая, че засега не може да му се даде гласност. В никакъв случай. Искам разговорът да си остане поверителен, Хауард.
Той сплита пръсти върху бюрото.
— Не знам защо трябва да му давам гласност, щом не представлява интерес за мен. Повече ме е грижа да ти помогна за собственото ти самоунищожение.
Доста двусмислена забележка.
— Затова си направих труда да те съветвам — продължава той. — За да сложа край на това.
Всъщност иска да сложи край на самата нея. Презира я, винаги я е презирал, и стана неин поддръжник на последните избори по една съвсем проста причина. Републиканците трябваше да спечелят всеки възможен пост и най-вече губернаторския, а единственият начин това да стане бе демократите да бъдат отслабени в последния момент благодарение на оттеглянето на Ламонт от надпреварата. „Личните й причини“ бяха само параван. Зад него двамата с Матър бяха сключили сделка и сега тя знае, че той няма намерение да я изпълни. Ламонт никога няма да стане републикански сенатор или член на Конгреса; нещо повече — никога няма да влезе в кабинета му, ако той достигне целта си да стане президент, преди да умре. Станала е жертва на машинациите му, защото, честно казано, на моменти не е мислила трезво.