Лопе де Вега
Фуенте Овехуна
Действащи лица:
Крал Дон Фернандо
Кралица Доня Исабел
Дон Родриго Телиес Хирон — магистър на Ордена на Калатрава
Дон Манрике — магистър на Ордена на Сантяго
Фернан Гомес де Гусман — командор на Ордена на Калатрава
Лауренсия — дъщеря на Естебан
Фрондосо — син на Хуан Рижият
Паскуала и Хасинта — селянки
Ортуньо и Флорес — слуги на командора
Естебан и Алонсо — алкалди (кметове) на Фуенте Овехуна
Хуан Рижият, Менго, Барилдо — селяни
Леонело — студент
Симбранос — войник
Двама съветника — членове на градския съвет на Сиудад Реал
Съветник — член на общинския съвет на Фуенте Овехуна
Селяни и селянки
Войници
Музиканти
Свита
Действието става във Фуенте Овехуна и на други места
Първо действие
Първа сцена
Дворецът на магистъра на Калатрава в Алмагро
Командорът Фернан Гомес, Флорес, Ортуньо
Командорът:
Магистърът уведомен
ли е, че съм в града?
Флорес:
Да, знае,
че сте пристигнал.
Ортуньо:
Но нехае,
надува се.
Командорът:
Дори пред мен —
Фернандо Гомес де Гусман?
Флорес:
Неопитен е той е млад…
Командорът:
Макар че тук съм непознат
по име, трябва моя сан
на командор да уважава!
Ортуньо:
Подучват го в неверен час
да бъде неучтив към вас.
Командорът:
Ще свърши всичко зле тогава.
Със ключа на любезността
отварят се за миг вратите
на благосклонността. Враждите
се раждат с неучтивостта.
Ортуньо:
Да беше малко подразбрал,
че го презират, че го мразят,
в калта че искат да го сгазят —
по-скоро сам би пожелал
да влезе в гроба — пред позора
тъй троснато да се държи
и с нагъл жест да унижи
достойни, благородни хора.
Флорес:
Какво ужасно положение!
Да чакаш тука, да стоиш
без думица да промълвиш!
Загубваш всякакво търпение!
При среща между равноправни
безсмислица е грубостта,
но тирания става тя,
възникне ли между неравни!
А всъщност как това момче
да ви засегне ще посмее?
Навярно просто не умее
сърцето ви да привлече?
Командорът:
Щом на гърдите му стои
светият кръст на Калатрава,
щом носи меч — добрите нрави
е длъжен той да усвои!
Флорес:
Да няма някаква сплетня?
Ще трябва тя да се разсее!
Ортуньо:
Ако се върнем — по-добре е.
Командорът:
Не, всичко днес ще изясня!
Втора сцена
Същите, магистърът на Калатрава и свитата му
Магистърът:
Фернандо Гомес де Гусман,
аз моля да ме извините,
току що каза ми вестител,
че сте пристигнали на стан
в града ни.
Командорът:
Имам основания
да се оплача. Чаках друг
прием. Достоен! Ние тук
сме хора с благородни звания:
магистър сте на Калатрава,
а аз — ваш командор, слуга
покорен ви и досега.
Магистърът:
Аз ви очаквах със такава
любов! Дано ви утеши
прегръдката ми!
Командорът:
Да, признавам,
че тая почит заслужавам!
Додето папата реши
да ви признай за пълнолетен,
в най-трудни мигове на вас
живота си обричах аз!
Магистърът:
Така е, командоре, ето —
пред кръста давам клетва свята:
като баща сте вий за мен!
Командорът:
Съм вече удовлетворен
от тези думи!
Магистърът:
За войната
какво се чува?
Командорът:
Позволете
да ви разкажа всичко. Знам,
че вий ще разберете сам
дълга си.
Магистърът:
Слушам, говорете!
Командорът:
Родриго Телиес Хирон,
велик магистър, възвисен
до този сан от смелостта