черни човека, а пък той не знае!
Барилдо:
Аз мисля другояче, Леонело.
Леонело:
Дори профанът днес книжовник става!
Барилдо:
Книгопечатането е велико дело!
Леонело:
Но и без него пак се преживява…
Не виждам досега да е довело
нов Йероним и Августин!
Барилдо:
Тогава
накрая ще ви кажа: без съмнение
обхват сте от лошо настроение!
Трета сцена
Същите, Хуан Рижият, селянин
Хуан Рижият:
На̀, ето: четири големи ниви,
но зестрата, която се полага,
къде е? Тъй не може и не бива!
Селянин:
А командорът сигурно веднага
ще отмъсти…
Хуан Рижият:
Да, работата зле отива!…
На Лауренсия той май посяга!
Селянин:
Това не е човек, това е звяр, гадина!
Бих го обесил на най-близката маслина!
Четвърта сцена
Същите, Командорът, Ортуньо, Флорес
Командорът:
Да пази Бог добрите хора!
Първи съветник:
Сеньор, седнете, моля!
Командорът:
Аз
ще постоя и прав.
Естебан:
Пред нас?
О, ние ще стоим, а не сеньора!
Командорът:
Седнете всички, има място.
Естебан:
Тъй подчертаваме честта,
защото най-прилича тя
на хора с чест…
Командорът:
Да, ясно, ясно…
Приятно е със умен мъж
да влезеш в разговор…
Естебан:
Не зная,
видяхте ли, сеньор, оная
ловджийска хрътка?
Командорът:
Чух веднъж
от моите слуги чудесни
неща за нея.
Естебан:
Тича тя
по-леко и от пепелта,
повдигната от вихри бесни.
Командорът:
Една кошута ми избяга…
Естебан:
Къде е? Ако разбера…
Командорът:
Тук близо, ваша дъщеря…
Естебан:
Как? Лауренсия?
Командорът:
Да, тя бе.
Естебан:
На лов — за нея? Как тъй? Вие?
Командорът:
Склонете я!
Естебан:
Сеньор! Аз? Как?
Командорът:
Навирила е нос! Все пак
не знае ли, че с мен самия
една къде по-миловидна —
мъжът й тука е, нали? —
и чар, и младост сподели?
Естебан:
Това е приказка обидна!
Нагарча в нея волността!
Командорът:
Виж, как езикът му работел!
Ей, Флорес, дай му Аристотел!
Естебан:
Но тук по нашите места
очакваме от командора
с честта си да спаси честа,
престижа и добродетелта
на местните почтени хора.
Леонело:
О, боже мой! Невиждан срам!
Командорът:
Съветнико, кажи с какво съм
обидил някого, ядосал?
Първи съветник:
Простете, с тия думи сам
от чест сеньорът ни лишава.
А пък честта ни е една.
Командорът:
За чест кой тука спомена?
Ти? Рицаря на Калатрава?
Първи съветник:
Червен е кръста на гръдта ви,
но той е и окървавен.
Командорът:
Да, аз го цапам всеки ден,
кръвта си смесвайки с кръвта ви.
Първи съветник:
Ако е лоша кръв, тогава
петни, а не изчиства тя!
Командорът:
Добра ли, лоша ли кръвта —
съпругите ви възвисява!
Естебан:
Далече стига дързостта
на тези думи, извинете!
Командорът:
Ах, селяндурщина проклета!
По-друго нещо е града
голям! Там истинският мъж
цени се повече, когато
склони сеньората, която
харесала му е веднъж!
Естебан:
Не ни залъгвайте, и ние
сме чули за града голям.
Там също има Бог и срам!
Командорът:
Но още тука ли сте вие?
Измитайте се!
Естебан:
Боже мой,
но ние тук сме у дома си!
Командорът:
Какво? Кълна се във честта си,