че ще ви друсна някой бой!
Естебан:
Отиваме си!
Командорът:
До един!
Флорес:
Да се въздържа командорът!
Командорът:
Така ли се мене ще говорят
едни селяци?
Ортуньо:
Да търпим,
опасен е гневът!
Командорът:
Търпение?
Пръждосвайте се! Тоя миг!
Леонело:
Не вярвам, не! Какъв език!
Естебан:
Вървете! Тръгвайте след мене!
(Селяните излизат)
Пета сцена
Командорът, Ортуньо, Флорес
Командорът:
Народ ли е това? Позор!
Ортуньо:
Преструвате се, че не щете
протеста им да разберете,
но той се чувствува, сеньор!
Командорът:
Не са ми равни!
Флорес:
Но съвет
аз ще ви дам…
Командорът:
Не искам! Спите,
а пък Фрондосо нейде скита
спокойно с моя арбалет.
Флорес:
На мене снощи ми се стори,
че е дошъл Фрондосо и
прикрит във сянката, стои
пред Лауренсините порти.
Ударих му плесница здрава —
напразно! Момъкът бил друг!
Командорът:
Фрондосо се навърта тук?
Флорес:
Наоколо, разправят, шава.
Командорът:
Как? Нагло ходи подир мен
човек, готов да ме уцели?
Флорес:
Такава мрежа сме изплели,
че като риба уловен
ще бъде той!
Командорът:
По воин стар,
от чийто меч и днес трепери
Гренада, Кордоба — се мери
със арбалет един овчар?
Да, Флорес, свършва се света!
Флорес:
Какво ли любовта не прави!
Ортуньо:
Но той все пак ви жив остави,
длъжник сте му сега…
Командорът:
Не ща
да бързам този път, Ортуньо.
А инак днес бих вдигнал меч
и бих изтребил в страшна сеч
до крак Фуенте Овехуна!
Ще чакам най-удобен час
и разумът ми дотогава
гнева добре ще обуздава.
Видя ли Паскуала?
Флорес:
Аз
от нея идвам. Просто срам:
решила да се жени, каза.
Командорът:
И тя ли дръзка се показа?
Флорес:
Не! Иска да ви прати там,
където всичко се заплаща.
Командорът:
Ами Олалия?
Флорес:
Бе с мен
Любезна.
Командорът:
Аз съм възхитен!
И отговор какъв ми праща?
Флорес:
Че годеникът вдигал шум:
видял ме е един-два пъти
у нея и се е размътил
от ревност селския му ум.
Сега бил всеки ден у тях,
затуй, ако я посетите,
със вас да бъдат и слугите,
а после, каза тя със смях,
когато ревността му дива
премине, можете и сам!
Командорът:
Чудесно! Клетва ще ви дам:
това момиче си го бива!
Но селянинът докога ли
ще бди?
Флорес:
Навярно бди и днес!
Командорът:
Ами Инес?
Флорес:
Коя?
Командорът:
Инес,
жената на Антон.
Флорес:
Ах, тя ли?
Със нея се разбрах веднага.
Бе много поласкана тя
и ласките на любовта
по всяко време ви предлага.
Готова е за леснина
да се яви при вас самичка.
Командорът:
Обичам лесната женичка,
обаче малко я ценя.
Което евтино се дава,
известно е, че кратко трай.
Флорес:
Освен това и всеки знай,
че любовта ни заслепява,
а щом жената съгласи се —
изчезва сляпата любов.
Според известен философ
тъй както формата таи се
в материя, така пък има
жени, които любовта
изпълва с чар и красота,
с материя и форма зрима.
Командорът:
Когато любовта е кратка,
гордеем се, че боят лют
е свършил с мигновен салют,
но таз победа не е сладка.
Защото леко се забравя
и най-прекрасната мечта,
когато ненадейно тя
в живота се осъществява.
Шеста сцена
Същите и Симбранос