Симбранос:
Къде е командорът? Бързо!
Ортуньо:
Не виждаш ли, че е пред тебе?
Симбранос:
О, храбри дон Фернандо Гомес,
наместо шапката зелена
сложете бързо шлема бял
и ризницата! Оня подъл
и зъл магистър на Сантяго
и граф де Кабра обсадиха
войниците на дон Родриго
Хирон с войска неизброима,
събрана в името на трона
кастилски и завземат вече
самия Сиудад Реал!
Опасност има да загубим
това, което Калатрава
спечели с много кръв! Сега
от всяка крепостна стена
на Сиудад Реал се виждат
байраци с лъвове и кули
и с герба пъстър арагонски.
Макар Алфонсо Португалски
да иска да спаси Хирон,
не вярвам нашият магистър
в Алмагро жив да се завърне.
Сеньор, на коня се качете!
Врагът, съгледа ли ви само —
и ще побегне към Кастилия!
Командорът:
Достатъчно! Ортуньо, нека
тръбите свирят сбор! Площада
със конници да се изпълни!
Войници колко имам тука?
Ортуньо:
Навярно петдесет.
Командорът:
Веднага
Въоръжени — на конете!
Симбранос:
Ако не тръгнете навреме,
ще падне крепостта в ръцете
на краля!
Командорът:
Не! Бъди спокоен!
Ще изпреваря! Да вървим!
Седма сцена
Местност край Фуенте Овехуна.
Лауренсия, Паскуала, Менго
Паскуала:
Ти, Менго, ще вървиш със нас!
Менго:
Страхувате се? Много чудно…
Лауренсия:
Да. Мястото е тук безлюдно,
сами не можем в късен час
да се завърнем в къщи. Той
ни чака може би в засада.
Менго:
Подлец! Изчадие на ада!
Лауренсия:
От него нямаме покой
и ден, и нощ.
Менго:
О, боже, дай
връз него мълния да падне,
та на безумствата му гадни
най-после да се сложи край!
Лауренсия:
По-страшен е от звяр свиреп,
от зла змия, от чума черна!
Менго:
О, нейде само да го мерна!…
Дочух, преследвал е и теб,
и че съвсем безсрамен бил,
когато те издебнал тайно.
Фрондосо те спасил случайно,
дори за малко не убил
той командора с арбалета.
Лауренсия:
Мъжете ненавиждах аз,
ала след случката тогаз
с друг поглед гледам на мъжете.
За мен Фрондосо е герой,
но днес е застрашен опасно
животът му!
Менго:
Да, много ясно,
за месец-два ще трябва той
да се укрие!
Лауренсия:
Ти си прав!
Аз му го казвам и го моля,
но той не слуша женска воля
и се кълне, обзет от гняв,
че командора ще намери
и на въже ще го качи!
Паскуала:
Фрондосо е храбрец! Личи!
Менго:
Аз командора да умеря
със камък ще е по-добре!
Веднъж с десницата юнашка
да развъртя аз мойта прашка —
той като куче ще умре!
Той ми изглежда по-жесток
от римлянина страшен Сабал.
Лауренсия:
Наричал се Хелиогабал,
но все едно е кръволок!
Менго:
Историята е мъгла
за мен, но всяка мръсна слава
Фернандо Гомес надминава!
Аз мисля, че и досега
природата се чуди — мигар
е раждан от жена?
Паскуала:
Роден
е сякаш той от разлютен
и страшно кръвожаден тигър!
Осма сцена
Същите и Хасинта
Хасинта:
Ако на дружбата държите —
спасете ме!
Лауренсия:
Ела при нас!
Тревога има в твоя глас,
разплакани са ти очите…
Паскуала:
Сам Бог е дружбата създал.
Приятелки сме ти и двете!
Хасинта:
Сестрици мили, помогнете!
На път за Сиудад Реал
слугите зли на командора
оръжието безчестят
и искат да ме поднесат
като подарък на сеньора!
Лауренсия:
Да ни запази Господ-Бог
от нашия печален жребий!
Той ще си поиграе с тебе,
ала със мен ще е жесток!
(Излиза)
Паскуала:
Защо не съм родена мъж?
Уви, Хасинта, от момиче
Ти търсиш помощ!
(Излиза)
Менго: