Не отричам,
че аз съм мъж. За мен се дръж,
не бой се! Всичко е наред!
Хасинта:
Оръжие?
Менго:
Да, имам. Страшно!
Хасинта:
Какво е?
Менго:
Виждаш ли го? Прашка!
А камъните са навред…
Девета сцена
Хасинта, Менго, Ортуньо, Флорес, войник
Флорес:
Ще бягаш, а? От нас ли? Как?
Хасинта:
Загинах, боже мой!
Менго:
Сеньори,
недейте!… Ний сме прости хора…
Флорес:
О, той я брани?… Къш, глупак!
Менго:
Роднини сме и аз не крия,
че искам да й защитя
от посегателство честта!
Флорес:
Хванете го! Да се убие!
Менго:
Кълна се в слънцето високо —
назад! Че ако аз река
да грабна прашката в ръка,
ще си изпатите жестоко!
Десета сцена
Същите, командорът и Симбранос
Командорът:
За някаква си дреболия
да спирам бързия жребец?
Флорес:
Ще трябва тоя див градец
немедлено да се затрие,
та да изчезне от света!
Опълчват ни се тези хора…
Менго:
Сеньор, ако у вас говори
над всичко справедливостта,
войниците с присъда строга
съдете, че отнемат те
от майка и баща дете,
и от съпруг — съпруга! Мога
в градеца да я върна сам аз!
Командорът:
Осъждам ги да видят как
наказвам дръзкия селяк!
Дай прашката!
Менго:
Сеньор!…
Командорът:
Симбранос,
Ортуньо, Флорес — с тая прашка
вържете го добре!
Менго:
Разбрах
как пазите честта ни!
Командорът:
Ах,
във вашата среда селяшка
тъй ли говорите за мене?
Менго:
С какво кажете, и кога
обидихме ви досега?
Флорес:
Да го убием?
Командорът:
Отреден е
за подвиг мечът ви свещен!
На този друго се полага!
Ортуньо:
Какво намислихте?
Командорът:
Веднага
във вид, във който е роден,
старателно го наложете,
привързан там за оня дъб.
Менго:
Сеньор!… Животът ми е скъп!
Ще ме пребият!… Пощадете!…
Командорът:
С юздите удряйте го здраво!
И ако пукне — по-добре!
Менго:
Ще отмъстиш ли ти, небе,
за нечовешката разправа?
(Флорес, Ортуньо и Симбранос отвеждат Менго)
Единадесета сцена
Командорът, Хасинта, войници
Командорът:
Защо побягна? Предпочиташ
пред благородник като мен
един селяк обикновен?
Внимавай, за да не изпиташ
жестокия ни гняв.
Хасинта:
Спасете,
о, Господарю, мойта чест!
Опозорена съм от днес,
щом съм ви хвърлена в нозете!
Командорът:
Така ли?
Хасинта:
Да! Не сме ви равни,
не сме от знатен произход,
но хората от моя род
и по почтеност, и по нрави
стоят далеч над всички вас!
Командорът:
Как смееш? С тия дръзки думи
превръщаш моя гняв в безумие —
и безпощаден ставам аз!
Върви!
Хасинта:
Къде?
Командорът:
Ще дойдеш с мене.
Хасинта:
Не!… Опомнете се!
Командорът:
Съвет
добър: да бъде най-напред
войската ми задоволена!
Освобождавам те от мен
и на обоза те предавам!
Хасинта:
Сеньор аз жива се не давам!
Убийте ме! И труп студен
им захвърлете!
Командорът:
Как? Честта ви
там всички чакат…
Хасинта:
Милост!
Командорът:
Не!