Хасинта:
Дано на оня свят поне
накаже Бог жестокостта ви!
Дванадесета сцена
Улица във Фуенте Овехуна.
Лауренсия, Фрондосо
Лауренсия:
Фрондосо, как се осмели
да дойдеш тука?
Фрондосо:
Който люби,
не може меч да го погуби,
ни да го прободат стрели!
Щом срещна твоя поглед благ,
и с дявол мога да се боря!
Видях от хълма командора
нанякъде да тръгва пак.
Да иде там, където ада
по-скоро ще го прибере!
Лауренсия:
Кълнеш ли някого да мре —
живее дълго той!
Фрондосо:
Хиляда
години нека да цъфти
животът му тогаз!… Така е,
добро като се пожелае —
бедата в миг ще връхлети.
Но, Лауренсия, сега
да те попитам ще посмея.
Без теб не мога да живея,
кажи, размисли ли? Кога
за любовта и верността си
награда ще получа аз?
Говорят хората за нас,
че свързали сме участта си
и са учудени дори,
че сме все още разделени.
Не ме измъчвай! Откровено
с „Да“ или „Не“ отговори!
Лауренсия:
Фрондосо, да! Ще кажа „да“
и пред Фуенте Овехуна!
Фрондосо:
О, позволи ми да целуна
следите ти върху пръстта
за тая милост!… Аз възкръсвам
за нов живот! Благословен
да бъде моя първи ден!
Лауренсия:
Прости сега, че те прекъсвам…
Големи думи не реди!
Щом бързаме нетърпеливи
да бъдем двамата щастливи,
при моя стар баща иди
и говори със него! То е
най-важното сега за нас —
да можем сватбения час
да ускорим! Съпруга твоя
ще бъда, клетва аз ти давам!
Но виж, баща ми… Идва той
Върви, Фрондосо!
Фрондосо:
Боже мой,
на тебе аз се уповавам!
Тринадесета сцена
Естебан, съветник, Фрондосо
Естебан:
Безсрамното му поведение
кой може вече да търпи?
Градецът целия кипи
от справедливо възмущение.
Фернандо никому пощада
не дава, яростен върви!
Хасинта, бедната, уви,
най-много тези дни пострада!
Съветникът:
На католическия крал
властта ще трябва да признае
Испания! Тук всеки знае,
че власт сам Господ му е дал!
Магистърът на Сантяго
сега лети на боен кон
към Сиудад Реал! Хирон
оттам не може да избяга!
Пък за Хасинта казваш право…
Та кой за нея не скърби?
Естебан:
А Менго? Просто го преби!
Съветник:
Гърбът му място няма здраво!
По-черен е от черен плат
и от мастило!
Естебан:
Замълчете!
Каквото стана — стана! Ето,
треперя цял от срам и яд!
И кой ли жезъл ми е дал да
тежи във немощна ръка?
Съветник:
Щом злото идва от слуга,
защо ядосва се алкалда?
Естебан:
Научихте ли за жената
на Педро? О, да пази Бог!
Намерили я в дол дълбок,
изпаднала в несвяст, горката!
Разбра се, че е поругал
честта й първо командора,
а след това на близки хора
без срам и съвест я отдал!
Съветник:
Там ни подслушва някой!… Кой е?
Фрондосо:
Аз… Позволете ми…
Естебан:
Ела!
Как мога да не позволя,
когато си един достоен
и славен момък! Прегърни ме!
Дължиш живота си на друг
баща — но е известно тук,
че те отгледах аз, и име,
и чест ти дадох!
Фрондосо:
Да, сеньор!
И вярвам, че ще позволите
да искам да ме подкрепите
във труден миг!
Естебан:
О, няма спор!
И тебе ли Фернандо Гомес
обиди?
Фрондосо:
Много при това
Естебан:
Предчувствах!
Фрондосо:
Вашите слова
за мене подтик са огромен
и с вяра в обичта, която
изказахте току що сам,
от обич друга обладан,
която блика силно, свято,
на Лауренсия ръката
ви искам! Нека ме простят,
е против редното синът
говори пръв, а не бащата!
Естебан:
Фрондосо, ти дойде навреме —
живота ми да удължиш
и от душата да свалиш
страха, затиснал ме със бреме!
Благодаря на Бога, синко,