Хуан Рижия:
Сеньор, така ще бъде, както
ни заповядате!… Место
ли търсите?… От този поход
как се завръщате? С победа?…
Защо да питам, то е ясно…
Фрондосо (настрана):
Загинах! Боже, помогни ми!
Лауренсия:
Фрондосо, бягай към гората!
Командорът:
Стой там! Веднага го вържете!
Хуан Рижия:
Не се съпротивявай, сине.
Фрондосо:
Нима желаеш да умра?
Хуан Рижия:
Кой? Ти? Защо?
Командорът:
Аз не убивам
невинни!… Ако бях жесток
от мене щяха да си патят
войниците, които водя!
В тъмницата ще го затворя
и собственият му баща
ще му произнесе присъда!
Паскуала:
Сеньор, но той се жени днес!
Командорът:
Какво от туй? Аз знам, че има
достатъчно мъже в градчето!
Паскуала:
Дори да ви е оскърбил,
простете му великодушно,
сеньор — тъй както подобава
на благородния ви сан!
Командорът:
Не мога, Паскуала. Той
с постъпката си оскърби
не мен, а нашия магистър
Родриго Телиес, честта му,
и целия ни славен орден.
Фрондосо трябва да накажа
за пример и за назидание,
защото може някой друг
да се намери, който утре
ще вдигне знаме и за бунт!
Известно е на всички, вярвам,
че този селянин посмя
(о, верноподани васали!)
да ме заплашва с арбалет
и смъртоносната стрела
в гърдите ми той бе допрял!
Естебан:
Сеньор, ако могъл би тъстът
да оправдае своя зет,
ще кажа, че така постъпва
мъжът, когато люби. Вие
желаехте, сеньор, насила
да му отнемете жената.
Престъпно ли е според вас,
че любовта той защити?
Командорът:
Алкалде, ставаш много дързък!
Естебан:
Заслугата изцяло ваша!
Командорът:
Каква жена съм му отнемал,
когато той не беше женен?
Естебан:
Опитахте се… Впрочем стига!
Сеньор, прощавайте, но има
в Кастилия крале, които
въвеждат ред и слагат край
на всички срамни произволи!
Уверен съм, че като свършат
войната и възстановят
мира във своите земи,
те няма да оставят нийде
да своеволничат позорно
над нас владетели, които
се украсяват при това
с такъв огромен ален кръст!
О, нека кралят го постави
на себе си, защото кръстът
е знак на справедлива сила
и е създаден да краси
единствено гръдта на краля!
Командорът:
Вземете жезъла му! Бързо!
Естебан:
На, ето!… Да ви е честит!
Командорът:
Ще го ударя с него, както
се шиба кон необуздан!
Паскуала:
Посягате на стар човек?
Лауренсия:
Ако желаете на мен
да отмъщавате, защо
ще смазвате от бой баща ми?
Командорът:
Водете я и нека десет
войника строго да я пазят!
(Командорът и хората му излизат, като отвеждат Фрондосо и Лауренсия)
Естебан:
Небето нека да го съди!
(Излиза)
Паскуала:
Потъна сватбата във траур!
(Излиза)
Барилдо:
Мъже тук има ли? Да чуем!
Менго:
Достатъчно съм бит. По мене
ще видиш кардиналско синьо
и без да съм отивал в Рим!
И други нека го ядосат!
Хуан Рижия:
Да проговорим всички!
Менго:
Вие?
Ще си мълчите пак, сеньори!
Нали?… А моите меса
са по-червени от божури!…
Трето действие
Първа сцена
Сградата на общинския съвет във Фуенте Овехуна.
Естебан, Алонсо, Барилдо
Естебан:
Събраха ли се вече?
Барилдо:
Никой няма.
Естебан:
Смъртта ни гони, ние пък се бавим!
Барилдо:
На всички казах.
Естебан:
Окован е здраво
Фрондосо в кулата, а дъщеря ми
кой знай сега в чии ръце омразни
се мята!… Боже, запази я жива!…
Втора сцена
Същите, Хуан Рижият, Съветник, после — Менго
Хуан Рижият:
Какво сте се развикали такива,