когато трябва тайна да се пази?
Естебан:
По-лошо е, когато сме смълчани
и подъл страх в душите ни пълзи!
Менго (влиза):
Дойдох!
Естебан:
Брадата ми в сълзи
е цялата и питам ви, стопани:
с какви ридания ще погребем
родината, низвергната в позора?
И за каква родина аз говоря,
когато унизен е и лишен
от чест и от достойнство града ни?
Оплаквате ли се един на друг?
Кажете ми, намира ли се тук
поне един със чест непоругана?
Нима с честта си всички се простиха?
Какво очаквате? Каква беда?
Хуан Рижият:
За нас по-страшна няма на света!…
Кралете от размирици спасиха
Кастилия, пресякоха разкола
и Кордоба ги чака всеки час.
Да изберем двамина между нас —
да идат там, спасение да молят!
Барилдо:
Докато крал Фернандо с враговете
все още води люти боеве,
кълна ви се, не ще се отзове
на вашата молба. Не, не, търсете
друг начин!
Съветник:
Чуйте! Нека да решим
да се заселим другаде!
Хуан Рижият:
Но няма
да ни оставят!
Менго:
Вдигате голяма
и безполезна врява! Да мълчим!
Нима от жертви вий не се боите?
Съветник:
О, мачтата на търпеливостта
е счупена и корабът в нощта
лети неудържимо към скалите!…
Да гледаме как грабват дъщерята
на нашия алкалд, а след това
как удрят побелялата глава
със жезъла му! Няма на земята
по-долни роби!…
Хуан Рижият:
А какво да сторим?
Съветник:
Какво?… За нас или за него — смърт!
Народ сме, те на пръсти се броят!
Барилдо:
Да се надигнем ли срещу сеньора?
Естебан:
След Бога кралят е сеньор — не тия
в човешки образ тигри! Ако Бог
ни подпомогне, справедлив и строг,
какво ни пречи да се вдигнем ние?
Менго:
Добре, решавайте! Ще тръгнем с вас!
Дойдох, изпратен от ратаи бедни,
които в щастието са последни,
а първи са в нещастието.
Хуан Рижият:
Аз
ще кажа: станал е непоносим
живота ни! Те никого не жалят,
лозята ни и къщите ни палят!
Тирани са и ще им отмъстим!
Трета сцена
Същите и Лауренсия с раздърпани коси
Лауренсия:
Пуснете ме с мъже наравно
в съвета мъжки да участвам!
Жената, зная, няма право
на глас, но тя е задължена,
когато трябва, да крещи!
Познахте ли ме?
Естебан:
Но това
не е ли дъщеря ми?
Хуан Рижият:
Тя е,
да! Лауренсия!
Лауренсия:
Сега
на себе си аз не приличам
и трудно е да се познае
коя съм!
Естебан:
Дъще!
Лауренсия:
Не, не съм
аз твоя дъщеря!
Естебан:
Защо?
Лауренсия:
Причините са много и различни,
най-главната сега ще споделя.
Ти позволи да ме откраднат
насилниците и за мен
не отмъсти; ти ме остави
в ръцете им и не посмя
да ме освободиш от тях!…
Тогава по закон не бях
съпруга на Фрондосо още —
и затова не той, а ти
бе длъжен да ми защитиш
честта! Додето не настъпи
нощта след сватбения ден,
по обичая не женихът,
ами бащата зорко брани
моминското ни целомъдрие!
Ако купуваш скъпоценност
и някакъв крадец я грабне,
преди да си я взел в ръка,
признават всички, че не ти
е трябвало да я опазиш
и затова не я заплащаш…
Пред вашите очи ме грабна
Фернандо Гомес и пред вас
той ме замъкна в своя дом!
Така страхливите овчари
оставят на вълка овцата!
О, колко мечове видях,
опрени в моите гърди!
Какви позорни своеволия,
какви слова, какви заплахи,
какви ужасни изстъпления
аз трябваше да преживея,
за да спася невинността си
от неговата груба похот!
Не виждате ли на какво
приличат моите коси?
Не виждате ли синините,
кръвта, засъхнала по мене?
Говорите, че сте достойни
и истински мъже! Защо
не се разкъсаха тогава