сърцата ви от срам и болка
пред нечовешките страдания,
които аз съм изтърпяла?…
Овце, овце сте всички вие!
Овце!… Фуенте Овехуна
наистина е Овчи извор
и името му ви приляга!….
Сама оръжие ще взема,
защото сте по-безсърдечни
от камъните, по-студени
от тигрите, излети в бронз!
Но тигри не, не сте! Защото
преследват тигрите онези,
които рожбите им грабват,
убиват ги със дива ярост
и даже скачат във морето,
когато бързат да отплуват
със корабите си ловците!…
Родени сте страхливи зайци
и варвари сте — не испанци!
Кокошки! Как търпите други
мъже да похитяват дръзко
жените ви? О, по-добре
бучнете в поясите хурки,
защо запасали сте меч?
Кълна се, аз ще поведа
на бой жените — нека те
сами да защитят честта си
и да пролеят на тирана
кръвта! А после ще им кажа
да хвърлят камъни по вас —
предачки, бабички сълзливи,
поплювковци и подлеци!
Ще ви отстъпим тез забрадки
и роклите, и червилата —
те повече на вас прилягат!
Решил е вече командорът
без съд и без присъда утре
Фрондосо да обеси — горе,
на стражевата кула! Знайте,
и с вас така той ще постъпи!
И аз ликувам — о, мъже,
в които няма нищо мъжко —
че ние ще да продължим
сами нататък, ще се върне
геройското и славно време
на амазонките — когато
треперел е пред тях светът!
Естебан:
Не съм от тези хора, дъще,
които ще търпят позорни
и хулни думи! Тръгвам сам
срещу врага жесток! Не трепвам —
дори и всичките тирани
да се възправят срещу мен!
Хуан Рижият:
И аз! Макар да се боя,
че командорът разполага
със опитни войници!
Съветник:
Нека
загинем в честен бой!
Барилдо:
Ще сложим
платно на някоя копраля
и наше знаме ще развеем!
Хуан Рижият:
Какъв ред смятате във боя
да спазвате?
Менго:
Без ред, направо
ще го убием!… А сега
да призовем народа вече,
защото всички са съгласни,
че трябва час по-скоро тия
тирани да умрат! Напред!
Естебан:
Вземете лъкове, стрели,
тояги, мечове и прашки!
Менго:
За нашите крале кастилски,
достойните ни господари!
Всички:
Напред! За нашите крале!
Менго:
Смърт на тирана вероломен!
(Мъжете излизат)
Лауренсия:
Вървете! Бог да бъде с вас!…
Жени, събирайте се тука!
Честта си нека да изчистим
от черните петна! Елате!
Четвърта сцена
Лауренсия, Паскуала, Хасинта, други жени
Паскуала:
Защо ни викаш, Лауренсия?
Лауренсия:
Не виждате ли? Те отиват,
те ще убият командора!
Момчета, юноши, мъже —
отиват яростни и смели!
Но само те ли заслужават
честта на този славен подвиг?
Нима жените претърпяха
по-малко зло?
Хасинта:
От нас какво
ще искаш? Казвай!
Лауренсия:
Искам
и ние да се наредим
и в тоя строй, и в тая битка,
да всеем ужас сред врага!
Хасинта, с тебе най-жестоко
погавриха се те. Върви,
предвождай женската дружина!
Хасинта:
И твоята беда не е
по-малка!
Лауренсия:
Паскуала, ти
ще бъдеш знаменосец!
Паскуала:
Нека
завържа знамето на прът
и го развея да плющи!
Ще видите, че заслужавам
доверието ви!
Лауренсия:
Защо
да губим време! Призова ни
съдбата ни на бой свещен,
веднага можем да развеем
забрадки като знамена!
Паскуала:
И вожд да изберем!
Лауренсия:
Не трябва.
Паскуала:
Защо?
Лауренсия:
Защото там, където
е храбростта ми предводител —
и Сид, и Родамонт бледнеят!
Пета сцена
Зала в къщата на Командора.
Командорът, Флорес, Ортуньо, Симбранос, Фрондосо с вързани ръце
Командорът:
Да се обеси със това въже,