на вашия родител, който
се сам отрече преди осем
години от властта, отстъпи
ви свойто звание Магистър
на Калатрава — чест висока,
която беше потвърдена
от командори и крале.
Пий Втори, папата пресветъл,
благослови я с папска вула,
а пък приемникът му Павел
застави дон Хуан Пачеко —
велик магистър на Сантяго,
да управлява с вас ведно.
Сега, когато дон Хуан
умря, поели еднолично
властта, макар и много млад,
узнайте, че честта изисква
да се намесите и вие
във битката, която водят
безстрашно вашите васали!
Подир смъртта на дон Енрике
Четвърти — кралят на Кастилия,
Алфонсо — кралят португалски,
законно чрез жената своя
държавата му наследи,
ала за нея претендира
чрез Исабел самият дон
Фернандо, принцът Арагонски!
Та против него в тоя спор
са вашите васали. Те
не виждат никакви причини
да се съмнявам във правата,
наследствените, на Хуана,
която братовчедът ваш
държи сега под своя власт.
И аз съветвам ви едно:
веднага рицарите горди
на Калатрава съберете,
развейте знаме и победно
нахлуйте в Сиудад Реал,
въздигнат като стража между
Андалусия и Кастилия.
Войска голяма не ви трябва,
за да превземете града:
единствената му защита
са граждани цивилни, още
идалговци там двама-трима,
които тачат Исабел
и кланят се на дон Фернандо.
Родриго, вече ви е време
по мъжки начин да внушите
смирение и страх на всички
мърморковци, които казват,
че аленият кръст е тежък
за вашите плещи момчешки.
Но погледнете! Всеки граф
на Уруеня, всички ваши
предшественици се надигат
от гробниците си и сочат
победоносни бойни лаври!
Там са маркизите Виленя
и други храбри пълководци,
тъй многобройни, че едва ли
на славата крилата могат
нагоре да ги възнесат!
Вадете бойния си меч!
Да се обагри с вража кръв,
да стане ален като кръста
на вашите гърди! Защото
не мога аз да ви наричам
на аления кръст магистър,
додето мечът ви е чист
и неокървавен в сражение!
Защото кръстът на гърдите
и мечът на бедрото трябва
да светят аленочервени
като кръвта! Защото трябва
да убедите всички вие,
че сте безсмъртната издънка
на своя горд и славен род!
Магистърът:
Аз честната си дума давам,
че в справедливата война
със рицари и знамена
пред своя орден се възправям!
И щом е нужно, ще замина
на бой към Сиудад Реал
и като мълния без жал
стените му в прахта ще срина!
Да видим някой ще твърди ли,
че е страхлива младостта,
и че на чичо със смъртта
са свършили и мойте сили!
В жестока и сурова сеч
и в грохота на бойна слава
от пурпура на Калатрава
ще взема цвят за моя меч!
Войници имате ли вие?
И годни ли са те за бой?
Командорът:
Да. Твърде малко са на брой,
но всеки като лъв се бие.
Те чакат само ваша дума
да тръгнат в битките! Пред тях
врагът ще бяга луд от страх!
Но от Фуенте Овехуна
войници други не търсете,
във войнствен дух там не пламтят,
там знаят само да орат
и да се грижат за овцете!
Магистърът:
Там ли живеете?
Командорът:
На мен
е поверена там земята
и там е моят дом. Войската,
покорна на дълга свещен,
очаква бойния ви зов!
Магистърът:
Днес ще ме видите на коня
със копие, в желязна броня,
за славни подвизи готов!
Трета сцена
Площадът във Фуенте Овехуна. Лауренсия и Паскуала.
Лауренсия:
Дано се вече не завърне!
Паскуала:
Аз мислех, че щом тръгне той
в далечен път на кървав бой,
скръбта и тебе ще обгърне!
Лауренсия:
Дано забрави пътя към
Фуенте Овехуна!
Паскуала:
Мила,
дано сега да съм сгрешила,
но колко като тебе съм
до днеска виждала! Сърцето
е благородно меко, знай!
Лауренсия:
О, не, сърцето ми е май
по-твърдо и от дъб столетен.
Паскуала:
Преди от извора да пия,
не плюя в тъмната вода!
Лауренсия:
Аз отказа ще потвърдя!
Пред никой нищо аз не крия!
Не съм жена за командора,
пък и жена не търси той.
Или е друг съветът твой?
Паскуала:
Не!
Лауренсия:
Как ще понеса позора?
Момичетата подлудяха