Със този вик те се събраха
и тръгнаха, за да извършат
зловещото и страшно дело.
Разбиха неговия дом
и не поискаха да чуят,
че рицарски той обеща им
да заплати това, което
дължи на някого от тях!
Те го нападнаха със бяс,
гърдите, украсени с кръст,
на хиляди места пробиха
и от прозореца висок
все още топлото му тяло
захвърлиха надолу, дето
жените чакаха — със ярост
изправили нагоре пики!
Отнесоха го в дом съседен,
косата скубеха, брадата,
и с дива сатанинска стръв
лицето обезобразиха.
В безкрайната си злоба дълго
и ненаситно го терзаха
и цели съхраниха само
отрязаните му уши!
Строшиха после на парчета
и герба му с вика, че трябва
там да се сложи кралски герб,
понеже старият срами ги.
Ограбиха те и дома му
като безсрамни врагове
и командорското богатство
накрая нагло поделиха.
С очите си видях аз всичко,
защото скръбната ми участ
не ме остави да изгубя
живота си във оня сблъсък!
Цял ден се крих. Когато мръкна,
аз се измъкнах със надежда
да ви разкажа за това
позорно, страшно злодеяние!
Разпоредете се, кралю,
със кралската си справедливост —
престъпниците час по-скоро
да понесат от вас най-тежко
и най-сурово наказание!
Кръвта на командора вика,
за отмъщение зове!
Кралят:
Бъди уверен, че от мен
те ненаказани не ще
останат! Тази тъжна случка
ме изумява!… Ще отиде
там съдия най-строг, на място
той всичко лично ще разучи
и ще накаже след това
виновниците справедливо!
И капитан да тръгне с него —
за да го охранява там!
Изисква дързостта им удар
за назидание и пример!…
А за ранения войник
извикайте веднага лекар!
Дванадесета сцена
Площадът във Фуенте Овехуна.
Естебан, Фрондосо, Барилдо, Менго, Лауренсия, Паскуала, селяни и селянки. На копие носят главата на командора
Музиканти (пеят):
Да живеят дълголетно
Исабел и крал Фернандо!
Смърт на подлите тирани!
Барилдо:
Кажи, Фрондосо два куплета!
Фрондосо:
Ако във тях и този път
без рима думички стърчат,
самички си ги оправете!
„Да живеят Исабел и
крал Фернандо Арагонски!
Тя е с него, той е с нея,
нека заедно царуват!
О, Архангел Михаил
да ги пази непрестанно!
Нека дълго да живеят!
Смърт на подлите тирани!“
Лауренсия:
Сега Барилдо е наред.
Барилдо:
Аз вече си намислих песен!
Паскуала:
Внимавай и кажи ни свесен,
ритмично правилен куплет!
Барилдо:
„Пожелавам на кралете
да живеят сто години
и навред по градовете
врагове да побеждават —
па били те исполини
или дребнички джуджета!
Да живеят сто години
пожелавам на кралете!“
Лауренсия:
Ти, Менго?
Фрондосо:
Твоите куплети?
Менго:
О, аз съм надарен поет!
Паскуала:
Но надарен си най-напред
със синини по раменете!
Менго:
Една неделна сутрин
по моята гърбина
подскачаше камшика,
но всичко вече мина
и нямам вече рани!
О, слава, слава на кралете
и смърт на подлите тирани!
Музиканти (пеят):
Сто години да живеят
Исабел и крал Фернандо!
Смърт на подлите тирани!
Естебан:
Главата захвърлете там!
Менго:
Виж! Гледа ни като обесен!
Съветник:
И гербът кралски е донесен!
Тринадесета сцена
Същите и Хуан Рижият, който носи герб с кралски знаци
Естебан:
Хей, дайте този герб насам!
Хуан Рижият:
Сега къде ще го поставим?
Съветник:
На общината! Да личи!
Естебан:
Красив е гербът!
Барилдо:
И прославен!
Фрондосо:
Изобразените лъчи
Подсказват — светъл пак ще стане
денят ни!
Естебан:
Слава на Леон,
Кастилия и Арагон!
И смърт на подлите тирани!…
Фуенте Овехуна, чувай,
макар да казват — стар съм бил! —
с добри съвети съм спасил
мнозина, както ми се струва!
Ще преживеем тежък час,
гответе се! Ще пожелаят