Кралете скоро да узнаят
какво е станало при нас.
И нека отсега решим
как трябва да им отговорим!
Фрондосо:
Кажете ни какво да сторим!
Естебан:
Каквото питат — да твърдим
едно: „Фуенте Овехуна“!
Фрондосо:
Фуенте Овехуна? Да!
В часа върховен пред съда
ще знаем само тази дума!
Естебан:
Съгласни ли сте?
Всички:
Да!
Естебан:
Тогава,
да кажем — аз съм съдия!
С надменен вид пред вас стоя!
Внимавайте какво ще става!…
Например Менго е подложен
на изтезания…
Менго:
О, не!
Естебан:
Какво помисли? Туй не е
съд истински!…
Менго:
Тогава може.
Естебан:
Кои убиха командора?
Менго:
Фуенте Овехуна!
Естебан:
Но
аз ще те мъча!
Менго:
Все едно!
Убий ме!
Естебан:
Ти ще заговориш,
престъпнико!
Менго:
Добре!
Естебан:
Тогава?
Менго:
Фуенте Овехуна!
Естебан:
Кой?…
Мъчи го!…
Менго:
Свикнал съм на бой!
Естебан:
Прекрасно!… Нищо не издава!…
Четиринадесета сцена
Същите и Съветник
Съветник:
Защо шумите? Стойте, спрете!
Естебан:
Ти, Куадрадо, носиш вест?
Съветник:
Пристигна съдията!
Естебан:
Чест
голяма прави на градчето!
Съветник:
Един наперен капитан
е с него!
Естебан:
И с дявола да бъде
си знаем — почне ли да съди —
какво да кажем…
Съветник:
Звяр голям!
Затваря, бий…
Естебан:
Не се страхувам!
Кажи отново, Менго, кой
уби Фернандо Гомес!
Менго:
Той!
Не друг!… Фуенте Овехуна!
Петнадесета сцена
Дворецът на магистъра на Калатрава в Алмагро.
Магистърът, Войник
Магистърът:
Но как е станало това?…
Ужасна участ!… О, не крия,
че ми се ще да те убия
за безпощадните слова!
Войник:
Донесох вест! А на страдание
не исках да ви обрека!
Магистърът:
Как се одързости така
една тълпа? За назидание
ще ида с петстотин човека
и ще превърна в съсипни
градеца! А мъже, жени —
ще ги изтребя всички!
Войник:
Нека,
сеньор, гневът ви се смири!
Градецът мина към кралете!
Внимавайте, не ги сърдете.
И отношения добри
поддържайте със тях сега!
Магистърът:
Ти пак ми казваш вест ужасна!
Та там земите са подвластни
на ордена ни! Откога
владеем там!… О, не, не може!
Войник:
С кралете някой ден, сеньор,
ще уредите този спор.
Магистърът:
С кралете ли? О, мили Боже,
кога ръката на кралете
изпускала е нещо… Аз
признал съм за върховна власт
кастилските крале. И ето,
гневът си вече обуздах.
Щом от земята ми се взема,
сега е най-удобно време
да се явя смирен пред тях!
Извърших тежък грях тогава,
но вярвах, че ще ми простят
и всичко те ще отдадат
на младостта ми… О, признавам,
че ще вървя обзет от срам,
но няма изход друг за мене,
щом интереси суверенни
ме задължават да съм там!
Шестнадесета сцена
Площадът във Фуенте Овехуна
Лауренсия:
Да любиш във тревога и страдания —
по-тежка мъка няма на света.
Промъкне ли се страх във любовта,
донася само скръб и изпитания.
Потъват в сянка гордите желания,
неясен смут измества радостта.
Как страшно е да виждаш гибелта