на мисли, думи и възпоминания!
О, своя храбър мъж обичам аз,
но за съдбата му от страх треперя,
дано пак жив и здрав да го намеря!
Пази го, Боже мой, във труден час!
Скърбя, че е дошъл — щом е при мен,
а щом е далеч е — ставам труп студен!
Седемнадесета сцена
Лауренсия, Фрондосо
Фрондосо:
О, Лауренсия!
Лауренсия:
Съпруже!
ти как посмя да дойдеш тук?
Фрондосо:
За моята любов по-друг,
по-нежен укор ще е нужен!
Лауренсия:
Пази се, мили, и внимавай,
че злото дебне те отвред!
Фрондосо:
Дано небето най-напред
от злото тебе да избави!
Лауренсия:
Не се ли плашиш от съдбата,
която готви ти съдът?
Измъчва хората до смърт,
обзет от ярост съдията!…
Приготвил е за теб окови,
но гледай да останеш жив!
Аз знам, че Бог е милостив
и ще те върне тук отново!
Фрондосо:
Как да живея аз спокойно,
щом други са в беда? Нима
не ще ме укориш сама,
че съм постъпил недостойно?
Да бягам някъде далече,
от теб да се отдалеча
и да се крия, да мълча?
Да прекратим сръдните вече!
Не само е несправедливо
в опасния за всеки час
живота си да пазя аз —
то е измяна и страхливост!
(Викове зад сцената)
Постой!… Долавям викове!…
О, Боже!… Все по-силни стават!…
Там сякаш старец изтезават!…
Послушай тези гласове!…
Осемнадесета сцена
Същите, (зад сцената — съдията, Естебан, дете, Паскуала, Менго)
Съдията:
Е, старче, хайде! Чакам!… Говорете!…
Фрондосо:
Измъчват стар човек!… Това е грях!
Лауренсия:
Жестокостта е пръв закон за тях!
Естебан:
Поразхлабете малко…
Съдията:
Разхлабете!…
Фернандо кой уби? Да чуем!
Естебан:
Кой ли?
Фуенте Овехуна!
Лауренсия:
Татко мой,
Гордея се със теб!
Фрондосо:
Какъв герой!
…………………………………………
…………………………………………
(Тези два стиха липсват в оригинала)
Съдията:
Момчето
по-здраво да се стегне! Куче, знам,
че знаеш всичко! Хайде, казвай сам!
Мълчиш? Кой бе? Въжетата стегнете!
Дете:
Фуенте Овехуна!
Съдията:
Продължавай!…
Кълна се в краля, моя властелин,
ще ви избеся всички до един!
Кой е убиеца? Момче, признавай!
Фрондосо:
Дете измъчват те, но и детето
отрича!
Лауренсия:
О, народ неустрашим!
Съдията:
Сега — жената!… Да я покачим
на коня!… Колелото завъртете!
Да видим докога ще издържи
на мъките!
Лауренсия:
Гневът го заслепява!
Съдията:
Тук жив човек аз няма да оставя!
Кажи, кой е убиецът?… Кажи?
Паскуала:
Фуенте Овехуна!
Съдията:
Този път
Стегни до края!
Фрондосо:
О, каква омраза!
Лауренсия:
И Паскуала нищо не изказа!
Фрондосо:
Не бой се! И децата се държат!
Съдията:
Ужасно! Омагьосани са сякаш!
Паскуала:
О, Боже!…
Съдията:
Тя ще каже може би!
Паскуала:
Фуенте Овехуна го уби!
Съдията:
Докарайте ми оня, дебелака!
Вържете го добре и започнете!
Лауренсия:
О, Менго, милият!…
Фрондосо:
Не знам дали
ще издържи!
Менго:
Ох!
Съдията:
Много ли боли?
Защо мълчиш? Затягайте въжето!
Менго:
Ох!… Ох!…
Съдията:
Да спрем ли?
Менго: