Ох!
Съдията:
Стегни!…
Кой е убиецът на командора?
Менго:
Ох!… Чакайте!… Ох, ще ви отговоря…
Съдията:
Най-после! Мъничко го отпусни!
Фрондосо:
Той проговаря!
Съдията:
Нека се изправи
със гръб към стълба. Казвай бързо кой!
Менго:
Фуенте Овехуна!
Съдията:
Боже мой,
с мъченията те се подиграват!
До днес нима е виждано това?
Помислих си, че този не изтрая
и всичко ще ми каже най-накрая,
а чух отново същите слова.
Пусни ги!… Уморих се!…
Фрондосо:
Мъж достоен
си, Менго! Бог ще ти се отплати!
Така безстрашно се държеше ти,
че аз за всички вече бях спокоен!
Деветнадесета сцена
Барилдо, Съветникът и Менго излизат от затвора.
Лауренсия, Фрондосо
Барилдо:
Ура за Менго!
Съветник:
Удиви ни!
Барилдо:
Ура!
Менго:
Ох, ох!
Барилдо:
Пийни
си малко, Менго, и хапни!
Менго:
Какво е?
Барилдо:
Ябълково вино.
Менго:
Ох!
Фрондосо:
Хубаво изглежда май.
Сипи му!
Барилдо:
Ето!
Фрондосо:
Наведнъж
го глътна! Туй се казва мъж!
Лауренсия:
И сладките опитай!
Менго:
Дай!
Барилдо:
Таз чаша — в моя чест!
Лауренсия:
Как пие!…
Фрондосо:
Ще изтърпи и таз беда!
Барилдо:
Да ти налея пак?
Менго:
Ох!… Да!…
Фрондосо:
Пий, Менго! Горди с теб сме ние!
Лауренсия:
Но ще му стане зле!
Фрондосо:
Завий
го с нещо, потен е, горкия!
Барилдо:
Да сипвам ли?
Менго:
Да, ще изпия
три чаши още.
Фрондосо:
Има! Пий!
Барилдо:
Наздраве! Страшното премина!…
Какво ти стана, Боже мой?
Менго:
Горчива жилка има… Стой,
налей ми, за да не настина!
Май имам хрема!… Щом целуна
и тази чаша — вече край!
Фрондосо:
Но кой уби Фернандо?
Менго:
Знай,
че бе Фуенте Овехуна!
(Барилдо, Съветникът и Менго излизат)
Двадесета сцена
Фрондосо, Лауренсия
Фрондосо:
Останал е съвсем без сили!…
А кой е — ти кажи, сеньора, —
убиеца на командора?
Лауренсия:
Фуенте Овехуна, мили.
Фрондосо:
Кой, кой?
Лауренсия:
Недей, то бе ужасно!…
Не ми припомняй този час!
Фрондосо:
А теб? С какво убих те аз?
Лауренсия:
С това, че те обичам страстно!
Двадесет и първа сцена
Дворецът на кралете в Тордесиляс.
Кралят, Кралицата, после — дон Манрике
Исабел:
Каква приятна изненада
е идването ви, сеньор!
Кралят:
О, щом ви видя, моя взор
в миг ослепява от наслада!
Отбивам се при вас на път
за Португалия.
Исабел:
За Бога,
какви дела държавни могат
при мен по-често да ви спрат?
Кралят:
Кажете, как е във Кастилия?
Исабел:
Спокойно е във всеки дом.
Кралят:
Не се учудвам никак, щом
цъфти във мир и изобилие
под мъдрата ви кралска власт!
Дон Манрике:
Магистърът на Калатрава